60. АЛ-МУМТАХАНА (Изпитваната)

	Мединска. Съдържа 13 знамения.

	В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. О, вярващи, не взимайте за ближни Моите врагове и вашите врагове! Вие се отнасяте с обич към тях, а те не повярваха в истината, която дойде при вас. Прогонват Пратеника и вас, защото вярвате в Аллах, вашия Господ. Ако излизате на борба по Моя път и се стремите към Моето благоволение... Скривате обичта към тях, но Аз най-добре знам какво спотайвате и какво показвате. А който от вас направи това, той се е отклонил от правия път.

(Знамението е низпослано по конкретен повод. Един от сподвижниците на Пророка – Хатиб ибн Аби Балтаа – решил да извести меканците за предстоящото мюсюлманско настъпление към града. Направил това, за да предупреди семейството си, което останало в Мека. Написал писмо и го изпратил по една жена неверница. Но Пратеника на Аллах научил за предателството и изпратил конен отряд подир жената, която била заловена на точно посоченото от Пророка място. Взели скритото в косите й послание и я освободили. Пратеника на Аллах извикал Хатиб, разговарял с него и въпреки гнева на достойния Омар му простил. Така всички мюсюлмани били предупредени за възможните им врагове.)

2. Ако ви надвият, ще ви станат врагове и със зло ще простират към вас ръцете и езиците си. И желаят да сте неверници.

3. Не ще ви помогнат нито вашите роднинства, нито вашите деца в Деня на възкресението. Той ще ви раздели. Аллах е зрящ за вашите дела.

4. Хубав пример за вас са Ибрахим и онези, които бяха заедно с него, когато казаха на своя народ: “Непричастни сме към вас за онова, на което служите вместо на Аллах! Ние ви отхвърляме и ще се прояви вражда и омраза помежду ни, докато не повярвате единствено в Аллах.” Освен думите на Ибрахим към баща му: “Ще моля за твоето опрощение, но нямам власт да се застъпя за теб пред Аллах. Господи наш, на Теб се уповаваме и пред Теб се покайваме, и към Теб е завръщането.

(Ибрахим е пример за хората освен цитираните негови думи.)

5. Господи наш, не ни подлагай на изпитание чрез неверниците и ни опрости! Господи наш, наистина Ти си Всемогъщия, Всемъдрия.”

6. Те са хубав пример за вас – за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден. А който се отвърне - Аллах е Всебогатия, Всеславния.

7. Аллах може да породи обич между вас и онези от тях, с които враждувахте. Аллах е всемогъщ. Аллах е опрощаващ, милосърден.

(В това знамение Аллах Всевишния повелява да не се отива до крайност във враждата, защото след време враждебното общество може да промени своето отношение. И наистина, заклетите врагове на Пророка, мир нему, и на мюсюлманите – съдружаващите от Мека и околностите й – встъпили в Исляма, техните потомци също приели правата вяра и воювали по пътя на Аллах. Така Божието обещание, изречено в знамението, станало факт.)

8. Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите.

9. Аллах ви забранява само да се сближавате с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви, и помагат за прогонването ви. А които се сближават с тях – те са угнетителите.

10. О, вярващи, ако дойдат при вас вярващите жени като преселнички, изпитайте ги! Аллах най-добре знае вярата им. И ако узнаете, че са вярващи, не ги връщайте при неверниците! Нито жените са разрешени за тях, нито пък те са разрешени за жените. И дайте на мъжете им онова, което те са похарчили! Не е грях за вас да се ожените за такива, ако им дадете сватбените дарове. И не задържайте [о, вярващи мъже] вашите отрекли се от вярата жени, и си искайте, каквото сте похарчили, и те [невярващите мъже] нека искат, каквото са похарчили [за своите повярвали жени]! Това е присъдата на Аллах. Той отсъжда между вас. Аллах е всезнаещ, всемъдър.

(Тук се уреждат проблемите, възникнали след споразумението при ал-Худайбия. Вярващите жени, намерили убежище при мюсюлманите, нямало да бъдат предавани на неверниците и с тях щяло да се постъпва така, както е посочено в знамението. Съгласно споразумението, вярващите, които произхождат от средите на неверниците, е трябвало да бъдат връщани при тях, но това условие се отменя за жените, защото те не могат да останат свързани в брачен съюз с неверници.)

11. И ако сте изпуснали нещо от [похарченото за] съпругите ви [отишли] при неверниците, и вземете придобивка [в битка], тогава дайте на онези, чиито съпруги са ги напуснали, толкова, колкото те са похарчили, и бойте се от Аллах, в Когото вярвате!

12. О, Пророче, ако дойдат при теб вярващите жени да ти се закълнат, че не ще съдружават нищо с Аллах и не ще крадат, и не ще прелюбодействат, и не ще убиват децата си, и не ще скалъпват лъжа за онова, което е между ръцете и краката им, и че ще те слушат в одобряваното, приеми клетвата им и моли Аллах за тяхното опрощение! Аллах е опрощаващ, милосърден.

(Изразът “онова, което е между ръцете и краката им” е намек за децата, заченати от чужди мъже.)

13. О, вярващи, не се сближавайте с хора, на които Аллах се е разгневил! Изгубили са те надежда за отвъдния живот, както и неверниците са изгубили надежда за намиращите се в гробовете.