15. АЛ-ХИДЖР (Ал-Хиджр) Меканска. Съдържа 99 знамения. В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! 1. Алиф. Лам. Ра. Това са знаменията на Книгата - ясния Коран. 2. Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани. 3. Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвлича надеждата! Те ще узнаят. 4. И не сме унищожили Ние никое селище, без да се знае какво му е писано. (Нито една от страните, погубени, като ги е погълнала земята или са били изтребени народите им, или чрез други бедствия, не е била унищожена слепешком и случайно, а по силата на Божието предопределение. Подобно на хората, и държавите, и народите имат предопределен живот. Както хората се раждат, израстват, остаряват и накрая умират, така и държавите възникват, развиват се и накрая в деня, предопределен от Бога, рухват и преминават в историята. Подобно на хората, някои от тях живеят дълго, а други -; кратко.) 5. Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя. 6. И рекоха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпослано Напомнянето, ти си луд! 7. Защо не ни доведеш ангелите, ако говориш истината?” 8. Ние не низпославаме ангелите с друго освен с истината. И тогава [неверниците] не ще бъдат изчакани. 9. Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим. (Напомнянето е Свещеният Коран.) 10. И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности. 11. И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят. 12. Така влагаме това [неверие] в сърцата на престъпниците 13. не вярват в него [- Корана], въпреки че е известна съдбата на предците. 14. И да разтворехме над тях врата в небето, и да продължаха там да се изкачват, 15. пак щяха да рекат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора.” 16. И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите, 17. и го опазихме от всеки прокуден сатана 18. всеки, който слуша скришом, го следва ярък пламък. (Допреди изпращането на последния Пророк джиновете се изкачвали на небесата, подслушвали и предавали на гадателите чутото за съдбините на хората. След низпославането на Корана, както е отразено в знамението, джиновете били възпрени.) 19. И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне от всяко нещо, което се мери. 20. И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие не храните. 21. И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество. 22. И изпращаме ветровете - оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните. 23. Наистина Ние съживяваме и умъртвяваме, и Ние сме наследниците. 24. Знаем предишните от вас и знаем оставащите. 25. Наистина твоят Господ е Онзи, Който ще ги събере. Той е премъдър, всезнаещ. 26. И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал. 27. А джиновете сътворихме от пламъка на огъня преди. 28. Твоят Господ каза на ангелите: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала глина, от менлива кал. 29. И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!” 30. И всички ангели се поклониха заедно, 31. освен Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се. 32. Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти е, че не си с покланящите се?” 33. Рече: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Ти сътвори от изсъхнала глина, от менлива кал.” 34. Рече: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден. 35. Над теб е проклятието до Съдния ден.” 36. Рече: “Господи мой, отсрочи ме до Деня, в който ще бъдат възкресени!” 37. Рече: “Ти си сред отсрочените 38. до Деня на знайното време.” 39. Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички, 40. освен Твоите предани раби сред тях.” 41. Рече: “Това е правият път към Мен. 42. Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.” 43. Наистина Адът е обещан за всички тях. 44. Той има седем врати. За всяка врата има отделена група. 45. Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори: 46. “Влезте там с мир - в безопасност!” 47. И ще премахнем от сърцата им всяка омраза - братя на престоли един срещу друг. 48. Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени. 49. Извести Моите раби [о, Мухаммад], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния! 50. И че Моето мъчение е болезненото мъчение. 51. И ги извести за гостите на Ибрахим! 52. Когато влязоха при него и рекоха: “Мир!”, рече: “Ние се страхуваме от вас.” 53. Рекоха: “Не се страхувай! Ние те благовестваме за син, надарен със знание.” 54. Рече: “Нима ме благовествате, при все че ме настигна старостта? И с какво ще ме възрадвате?” 55. Рекоха: “Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!” 56. Каза: “А кой губи надежда за милостта на своя Господ освен заблудените?” 57. И каза: “А какво е намерението ви, о, пратеници?” 58. Казаха: “Изпратени сме при хора престъпващи, 59. освен семейството на Лут. Ще го спасим цялото, 60. освен неговата жена. Известено ни е, че тя ще бъде сред оставащите.” 61. И когато пратениците дойдоха при семейството на Лут, 62. той каза: “Вие сте непознати хора.” 63. Казаха: “Да, дойдохме при теб с онова, за което се съмняват [твоите хора]. 64. И ти донесохме правдата. Ние казваме истината. 65. Тръгни със своето семейство в част от нощта и върви зад тях! И никой от вас да не се обърне! И продължете натам, където ви е повелено!” 66. И го предизвестихме с тази повеля, че коренът на тези ще бъде отсечен на сутринта. 67. И дойдоха жителите на града зарадвани. 68. Каза [Лут]: “Тези са ми гости. Не ме опозорявайте! 69. Бойте се от Аллах! И не ме посрамвайте!” 70. Казаха: “Не те ли възпряхме от хората [да ти гостуват]?” 71. Каза: “Ето дъщерите ми, ако ще вършите!” (Вж. Сура 11:78.) 72. Кълна се в твоя живот [о, Мухаммад], те в своето опиянение се лутат! 73. И Викът ги обзе при изгрев слънце. 74. И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина. 75. В това има знамения за прозорливите. 76. Те [- селищата] са на все още съществуващ път. 77. В това има знамение за вярващите. 78. И обитателите на Горичката бяха угнетители. (“Обитателите на горичката” са народът на пророка Шуайб, които ограбвали керваните и отмервали с измама.) 79. Затова им отмъстихме. И двете са на видим път. 80. И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците. (Ал-Хиджр е името на областта, където живеел народът на пророка Салих. Тамошните жители се назовавали “самудяни”.) 81. Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях. 82. И изсичаха домове в планините - в безопасност. 83. Но Викът ги обзе на сутринта. 84. И не ги избави онова, което бяха придобили. 85. Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка! 86. Твоят Господ е Всетворящия, Всезнаещия. 87. Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се знамения и великия Коран. 88. Не устремявай поглед към онова, което дадохме за наслада на групи от тях, и не скърби за тях! И спусни своето крило над вярващите! 89. И кажи: “Аз наистина съм ясният предупредител.” 90. Както низпослахме [наказание] и за поделящите, 91. които сториха на части Корана. 92. Кълна се в твоя Господ! Ще ги питаме всички 93. за онова, което са извършили. 94. Извести онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите! 95. Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците, 96. които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят. 97. И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи. 98. Но прославяй с възхвала своя Господ и бъди от покланящите се в суджуд! 99. И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното! (“Неизбежното” е смъртта.)