71. Нух
Меканска. Съдържа 28 знамения.
Нух |
نوح |
|||
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! | بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ | |||
1 | Ние изпратихме Нух при неговия народ: “Предупреди народа си, докато не го е сполетяло болезнено мъчение!” |
إِنَّا أَرْسَلْنَا نُوحًا إِلَىٰ قَوْمِهِ أَنْ أَنذِرْ قَوْمَكَ مِن قَبْلِ أَن يَأْتِيَهُمْ عَذَابٌ أَلِيمٌ ﴿١﴾ | ||
2 | Рече: “О, народе мой, аз съм явен предупредител за вас. |
قَالَ يَا قَوْمِ إِنِّي لَكُمْ نَذِيرٌ مُّبِينٌ ﴿٢﴾ | ||
3 | Служете на Аллах и се бойте от Него, и ми се покорете! |
أَنِ اعْبُدُوا اللَّهَ وَاتَّقُوهُ وَأَطِيعُونِ ﴿٣﴾ | ||
4 | Тогава Той ще ви опрости греховете и ще ви даде отсрочка за определено време. Срокът на Аллах, когато дойде, не ще бъде забавен, ако знаете.” |
يَغْفِرْ لَكُم مِّن ذُنُوبِكُمْ وَيُؤَخِّرْكُمْ إِلَىٰ أَجَلٍ مُّسَمًّى ۚ إِنَّ أَجَلَ اللَّهِ إِذَا جَاءَ لَا يُؤَخَّرُ ۖ لَوْ كُنتُمْ تَعْلَمُونَ ﴿٤﴾ | ||
5 | Рече: “Господи мой, зовях народа си нощем и денем, |
قَالَ رَبِّ إِنِّي دَعَوْتُ قَوْمِي لَيْلًا وَنَهَارًا ﴿٥﴾ | ||
6 | но зовът ми само увеличи тяхното бягство. |
فَلَمْ يَزِدْهُمْ دُعَائِي إِلَّا فِرَارًا ﴿٦﴾ | ||
7 | И всякога, щом ги зовях, за да ги опростиш, запушваха с пръсти ушите си и се загръщаха в дрехите си, и упорстваха, и все повече се възгордяваха. |
وَإِنِّي كُلَّمَا دَعَوْتُهُمْ لِتَغْفِرَ لَهُمْ جَعَلُوا أَصَابِعَهُمْ فِي آذَانِهِمْ وَاسْتَغْشَوْا ثِيَابَهُمْ وَأَصَرُّوا وَاسْتَكْبَرُوا اسْتِكْبَارًا ﴿٧﴾ | ||
8 | После ги зовях открито, |
ثُمَّ إِنِّي دَعَوْتُهُمْ جِهَارًا ﴿٨﴾ | ||
9 | после им прогласявах явно и им шепнех тайно. |
ثُمَّ إِنِّي أَعْلَنتُ لَهُمْ وَأَسْرَرْتُ لَهُمْ إِسْرَارًا ﴿٩﴾ | ||
10 | И казвах: “Молете вашия Господ за опрощение - Той е многоопрощаващ, |
فَقُلْتُ اسْتَغْفِرُوا رَبَّكُمْ إِنَّهُ كَانَ غَفَّارًا ﴿١٠﴾ | ||
11 | за да ви праща обилен дъжд от небето, |
يُرْسِلِ السَّمَاءَ عَلَيْكُم مِّدْرَارًا ﴿١١﴾ | ||
12 | и да ви подкрепя с имоти и синове, и да сторва за вас градини, и да сторва за вас реки. |
وَيُمْدِدْكُم بِأَمْوَالٍ وَبَنِينَ وَيَجْعَل لَّكُمْ جَنَّاتٍ وَيَجْعَل لَّكُمْ أَنْهَارًا ﴿١٢﴾ | ||
13 | Какво ви е, защо не зачитате величието на Аллах? |
مَّا لَكُمْ لَا تَرْجُونَ لِلَّهِ وَقَارًا ﴿١٣﴾ | ||
14 | Сътвори ви Той на етапи.1 |
وَقَدْ خَلَقَكُمْ أَطْوَارًا ﴿١٤﴾ | ||
15 | Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве? |
أَلَمْ تَرَوْا كَيْفَ خَلَقَ اللَّهُ سَبْعَ سَمَاوَاتٍ طِبَاقًا ﴿١٥﴾ | ||
16 | И стори Той там от луната сияние, и стори от слънцето светилник. |
وَجَعَلَ الْقَمَرَ فِيهِنَّ نُورًا وَجَعَلَ الشَّمْسَ سِرَاجًا ﴿١٦﴾ | ||
17 | И ви създаде [от пръст] от земята да израснете. |
وَاللَّهُ أَنبَتَكُم مِّنَ الْأَرْضِ نَبَاتًا ﴿١٧﴾ | ||
18 | После ще ви върне в нея и отново ще ви извади [в Съдния ден]. |
ثُمَّ يُعِيدُكُمْ فِيهَا وَيُخْرِجُكُمْ إِخْرَاجًا ﴿١٨﴾ | ||
19 | Аллах стори за вас от земята постеля, |
وَاللَّهُ جَعَلَ لَكُمُ الْأَرْضَ بِسَاطًا ﴿١٩﴾ | ||
20 | за да ходите там по широки пътища.” |
لِّتَسْلُكُوا مِنْهَا سُبُلًا فِجَاجًا ﴿٢٠﴾ | ||
21 | Рече Нух: “Господи мой, те ми се възпротивиха и последваха онези, чиито имоти и деца само увеличиха тяхната загуба. |
قَالَ نُوحٌ رَّبِّ إِنَّهُمْ عَصَوْنِي وَاتَّبَعُوا مَن لَّمْ يَزِدْهُ مَالُهُ وَوَلَدُهُ إِلَّا خَسَارًا ﴿٢١﴾ | ||
22 | И лукавстваха те с огромно лукавство. |
وَمَكَرُوا مَكْرًا كُبَّارًا ﴿٢٢﴾ | ||
23 | И казваха: “Никога не изоставяйте своите божества, не изоставяйте нито Уад, нито Суаа, нито Ягус и Яук, и Наср!” |
وَقَالُوا لَا تَذَرُنَّ آلِهَتَكُمْ وَلَا تَذَرُنَّ وَدًّا وَلَا سُوَاعًا وَلَا يَغُوثَ وَيَعُوقَ وَنَسْرًا ﴿٢٣﴾ | ||
24 | И вече заблудиха те мнозина. И надбавяй на угнетителите само заблуда!”2 |
وَقَدْ أَضَلُّوا كَثِيرًا ۖ وَلَا تَزِدِ الظَّالِمِينَ إِلَّا ضَلَالًا ﴿٢٤﴾ | ||
25 | Заради своите грехове те бяха издавени и въведени в Огъня, и не намериха за себе си други помощници вместо Аллах. |
مِّمَّا خَطِيئَاتِهِمْ أُغْرِقُوا فَأُدْخِلُوا نَارًا فَلَمْ يَجِدُوا لَهُم مِّن دُونِ اللَّهِ أَنصَارًا ﴿٢٥﴾ | ||
26 | И рече Нух: “Господи мой, не оставяй по земята нито един неверник! |
وَقَالَ نُوحٌ رَّبِّ لَا تَذَرْ عَلَى الْأَرْضِ مِنَ الْكَافِرِينَ دَيَّارًا ﴿٢٦﴾ | ||
27 | Оставиш ли ги, те ще заблудят Твоите раби и ще родят само нечестивци, неблагодарници. |
إِنَّكَ إِن تَذَرْهُمْ يُضِلُّوا عِبَادَكَ وَلَا يَلِدُوا إِلَّا فَاجِرًا كَفَّارًا ﴿٢٧﴾ | ||
28 | Господи мой, опрости на мен и на родителите ми, и на всеки вярващ, който влезе в моя дом, и на вярващите мъже, и на вярващите жени, и надбавяй на угнетителите само гибел!” |
رَّبِّ اغْفِرْ لِي وَلِوَالِدَيَّ وَلِمَن دَخَلَ بَيْتِيَ مُؤْمِنًا وَلِلْمُؤْمِنِينَ وَالْمُؤْمِنَاتِ وَلَا تَزِدِ الظَّالِمِينَ إِلَّا تَبَارًا ﴿٢٨﴾ |
1 Всевишният Аллах сътворява материята, от нея -; спермата, оплодената яйцеклетка, плода, който расте в майчината утроба и така човек се появява на белия свят, преминава през различните периоди на своя живот, за да стигне до смъртта. Същото се отнася и за етапите на духовното израстване. Това сътворяване на етапи е доказателство за величието на Аллах. ↑
2 Нух възжелал това, след като категорично му било разкрито с откровение, че по правия път не ще тръгнат други освен вече повярвалите. ↑