75. Ал-Кийама

Меканска. Съдържа 40 знамения.

	Възкресението			القيامة
	В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!		بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ
1	Кълна се в Деня на възкресението.		لَا أُقْسِمُ بِيَوْمِ الْقِيَامَةِ ﴿١﴾
2	И кълна се в многоукоряващата [се] душа.		وَلَا أُقْسِمُ بِالنَّفْسِ اللَّوَّامَةِ ﴿٢﴾
3	Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?		أَيَحْسَبُ الْإِنسَانُ أَلَّن نَّجْمَعَ عِظَامَهُ ﴿٣﴾
4	Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.		بَلَىٰ قَادِرِينَ عَلَىٰ أَن نُّسَوِّيَ بَنَانَهُ ﴿٤﴾
5	Ала човек упорства в греха си		بَلْ يُرِيدُ الْإِنسَانُ لِيَفْجُرَ أَمَامَهُ ﴿٥﴾
6	и пита: “Кога е Денят на възкресението?”		يَسْأَلُ أَيَّانَ يَوْمُ الْقِيَامَةِ ﴿٦﴾
7	Тогава, когато погледът се заслепи		فَإِذَا بَرِقَ الْبَصَرُ ﴿٧﴾
8	и луната се затъмни,		وَخَسَفَ الْقَمَرُ ﴿٨‎﴾
9	и слънцето, и луната се слеят,		وَجُمِعَ الشَّمْسُ وَالْقَمَرُ ﴿٩‎﴾
10	човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”		يَقُولُ الْإِنسَانُ يَوْمَئِذٍ أَيْنَ الْمَفَرُّ ﴿١٠‎﴾
11	Ала не! Няма убежище.		كَلَّا لَا وَزَرَ ﴿١١﴾
12	При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.		إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ الْمُسْتَقَرُّ ﴿١٢﴾
13	Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.		يُنَبَّأُ الْإِنسَانُ يَوْمَئِذٍ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ ﴿١٣﴾
14	Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,		بَلِ الْإِنسَانُ عَلَىٰ نَفْسِهِ بَصِيرَةٌ ﴿١٤﴾
15	дори да дава извинения.		وَلَوْ أَلْقَىٰ مَعَاذِيرَهُ ﴿١٥﴾
16	Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!1		لَا تُحَرِّكْ بِهِ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِ ﴿١٦﴾
17	Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.		إِنَّ عَلَيْنَا جَمْعَهُ وَقُرْآنَهُ ﴿١٧﴾
18	И когато го четем, следвай неговото четене!		فَإِذَا قَرَأْنَاهُ فَاتَّبِعْ قُرْآنَهُ ﴿١٨‎﴾
19	После неговото разясняване е Наша грижа.		ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا بَيَانَهُ ﴿١٩‎﴾
20	Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]		كَلَّا بَلْ تُحِبُّونَ الْعَاجِلَةَ ﴿٢٠‎﴾
21	и изоставяте отвъдния.		وَتَذَرُونَ الْآخِرَةَ ﴿٢١﴾
22	Едни лица в този Ден ще възсияят,		وُجُوهٌ يَوْمَئِذٍ نَّاضِرَةٌ ﴿٢٢﴾
23	към своя Господ ще гледат,		إِلَىٰ رَبِّهَا نَاظِرَةٌ ﴿٢٣﴾
24	а други в този Ден ще бъдат мрачни,		وَوُجُوهٌ يَوْمَئِذٍ بَاسِرَةٌ ﴿٢٤﴾
25	ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака.		تَظُنُّ أَن يُفْعَلَ بِهَا فَاقِرَةٌ ﴿٢٥﴾
26	А когато душата стигне гръкляна		كَلَّا إِذَا بَلَغَتِ التَّرَاقِيَ ﴿٢٦﴾
27	и се рече: “Кой ще те избави?”,		وَقِيلَ مَنْ ۜ رَاقٍ ﴿٢٧﴾
28	и той се убеди, че [това] е раздялата,		وَظَنَّ أَنَّهُ الْفِرَاقُ ﴿٢٨‎﴾
29	и се преплете крак с крак -		وَالْتَفَّتِ السَّاقُ بِالسَّاقِ ﴿٢٩‎﴾
30	тогава към твоя Господ ще е отправянето.		إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ الْمَسَاقُ ﴿٣٠‎﴾
31	тогава към твоя Господ ще е отправянето.		فَلَا صَدَّقَ وَلَا صَلَّىٰ ﴿٣١﴾
32	Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,		وَلَٰكِن كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ ﴿٣٢﴾
33	а отричаше и се отвръщаше.		ثُمَّ ذَهَبَ إِلَىٰ أَهْلِهِ يَتَمَطَّىٰ ﴿٣٣﴾
34	После отиваше при своите хора с горделива походка.		أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ ﴿٣٤﴾
35	Горко ти, горко!		ثُمَّ أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ ﴿٣٥﴾
36	И отново - горко ти, горко!		أَيَحْسَبُ الْإِنسَانُ أَن يُتْرَكَ سُدًى ﴿٣٦﴾
37	Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?		أَلَمْ يَكُ نُطْفَةً مِّن مَّنِيٍّ يُمْنَىٰ ﴿٣٧﴾
38	После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.2		ثُمَّ كَانَ عَلَقَةً فَخَلَقَ فَسَوَّىٰ ﴿٣٨‎﴾
39	И създаде от нея двата пола - мъжа и жената.		فَجَعَلَ مِنْهُ الزَّوْجَيْنِ الذَّكَرَ وَالْأُنثَىٰ ﴿٣٩‎﴾
40	Нима Той не е способен да съживи мъртвите?		أَلَيْسَ ذَٰلِكَ بِقَادِرٍ عَلَىٰ أَن يُحْيِيَ الْمَوْتَىٰ ﴿٤٠‎﴾

¹ За да не забрави новонизпосланото откровение, Пратеника на Аллах, мир нему, се стараел да го повтори още докато му било четено. Взнамението се споменава именно за това. ↑
² “Съсирек” (на арабски -; “алак”) произлиза от глагола “алака”, което означава “закачвам”, тъй че в арабския оригинал “съсирек” се схваща и като “закачваща се материя”. ↑