26. Аш-Шуара

Меканска, с изключение на знамение 197 и знамения от 224 до края, които са медински. Съдържа 227 знамения.

	Поетите			الشعراء
	В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!		بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ
1	Та. Син. Мим.		طسم ﴿١﴾
2	Тези са знаменията на ясната Книга.		تِلْكَ آيَاتُ الْكِتَابِ الْمُبِينِ ﴿٢﴾
3	Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!		لَعَلَّكَ بَاخِعٌ نَّفْسَكَ أَلَّا يَكُونُوا مُؤْمِنِينَ ﴿٣﴾
4	Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.		إِن نَّشَأْ نُنَزِّلْ عَلَيْهِم مِّنَ السَّمَاءِ آيَةً فَظَلَّتْ أَعْنَاقُهُمْ لَهَا خَاضِعِينَ ﴿٤﴾
5	И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.		وَمَا يَأْتِيهِم مِّن ذِكْرٍ مِّنَ الرَّحْمَٰنِ مُحْدَثٍ إِلَّا كَانُوا عَنْهُ مُعْرِضِينَ ﴿٥﴾
6	Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха.		فَقَدْ كَذَّبُوا فَسَيَأْتِيهِمْ أَنبَاءُ مَا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُونَ ﴿٦﴾
7	И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?		أَوَلَمْ يَرَوْا إِلَى الْأَرْضِ كَمْ أَنبَتْنَا فِيهَا مِن كُلِّ زَوْجٍ كَرِيمٍ ﴿٧﴾
8	В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи.		إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿٨‎﴾
9	Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.		وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿٩‎﴾
10	И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората–угнетители,		وَإِذْ نَادَىٰ رَبُّكَ مُوسَىٰ أَنِ ائْتِ الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ ﴿١٠‎﴾
11	хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, -		قَوْمَ فِرْعَوْنَ ۚ أَلَا يَتَّقُونَ ﴿١١﴾
12	каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец		قَالَ رَبِّ إِنِّي أَخَافُ أَن يُكَذِّبُونِ ﴿١٢﴾
13	и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!		وَيَضِيقُ صَدْرِي وَلَا يَنطَلِقُ لِسَانِي فَأَرْسِلْ إِلَىٰ هَارُونَ ﴿١٣﴾
14	И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”		وَلَهُمْ عَلَيَّ ذَنبٌ فَأَخَافُ أَن يَقْتُلُونِ ﴿١٤﴾
15	Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас чуващи.		قَالَ كَلَّا ۖ فَاذْهَبَا بِآيَاتِنَا ۖ إِنَّا مَعَكُم مُّسْتَمِعُونَ ﴿١٥﴾
16	Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете.		فَأْتِيَا فِرْعَوْنَ فَقُولَا إِنَّا رَسُولُ رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٦﴾
17	Пусни с нас синовете на Исраил!”		أَنْ أَرْسِلْ مَعَنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ ﴿١٧﴾
18	Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?		قَالَ أَلَمْ نُرَبِّكَ فِينَا وَلِيدًا وَلَبِثْتَ فِينَا مِنْ عُمُرِكَ سِنِينَ ﴿١٨‎﴾
19	И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.”1		وَفَعَلْتَ فَعْلَتَكَ الَّتِي فَعَلْتَ وَأَنتَ مِنَ الْكَافِرِينَ ﴿١٩‎﴾
20	Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените.		قَالَ فَعَلْتُهَا إِذًا وَأَنَا مِنَ الضَّالِّينَ ﴿٢٠‎﴾
21	И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори да бъда от пратениците.		فَفَرَرْتُ مِنكُمْ لَمَّا خِفْتُكُمْ فَوَهَبَ لِي رَبِّي حُكْمًا وَجَعَلَنِي مِنَ الْمُرْسَلِينَ ﴿٢١﴾
22	И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?”		وَتِلْكَ نِعْمَةٌ تَمُنُّهَا عَلَيَّ أَنْ عَبَّدتَّ بَنِي إِسْرَائِيلَ ﴿٢٢﴾
23	Рече Фараонът: “А какво е Господа на световете?”		قَالَ فِرْعَوْنُ وَمَا رَبُّ الْعَالَمِينَ ﴿٢٣﴾
24	Каза: “Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”		قَالَ رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِن كُنتُم مُّوقِنِينَ ﴿٢٤﴾
25	Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?”		قَالَ لِمَنْ حَوْلَهُ أَلَا تَسْتَمِعُونَ ﴿٢٥﴾
26	Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господа на древните ви предци...”		قَالَ رَبُّكُمْ وَرَبُّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ ﴿٢٦﴾
27	Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”		قَالَ إِنَّ رَسُولَكُمُ الَّذِي أُرْسِلَ إِلَيْكُمْ لَمَجْنُونٌ ﴿٢٧﴾
28	Каза [Муса]: “Господа на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”		قَالَ رَبُّ الْمَشْرِقِ وَالْمَغْرِبِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِن كُنتُمْ تَعْقِلُونَ ﴿٢٨‎﴾
29	Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”		قَالَ لَئِنِ اتَّخَذْتَ إِلَٰهًا غَيْرِي لَأَجْعَلَنَّكَ مِنَ الْمَسْجُونِينَ ﴿٢٩‎﴾
30	Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?”		قَالَ أَوَلَوْ جِئْتُكَ بِشَيْءٍ مُّبِينٍ ﴿٣٠‎﴾
31	Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!”		قَالَ فَأْتِ بِهِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ ﴿٣١﴾
32	И метна Муса тоягата си, и ето я – явна змия!		فَأَلْقَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ ثُعْبَانٌ مُّبِينٌ ﴿٣٢﴾
33	И извади ръката си, и ето я – сияйнобяла за гледащите!		وَنَزَعَ يَدَهُ فَإِذَا هِيَ بَيْضَاءُ لِلنَّاظِرِينَ ﴿٣٣﴾
34	Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник.		قَالَ لِلْمَلَإِ حَوْلَهُ إِنَّ هَٰذَا لَسَاحِرٌ عَلِيمٌ ﴿٣٤﴾
35	Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”		يُرِيدُ أَن يُخْرِجَكُم مِّنْ أَرْضِكُم بِسِحْرِهِ فَمَاذَا تَأْمُرُونَ ﴿٣٥﴾
36	Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,		قَالُوا أَرْجِهْ وَأَخَاهُ وَابْعَثْ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ ﴿٣٦﴾
37	да ти доведат всички вещи магьосници!”		يَأْتُوكَ بِكُلِّ سَحَّارٍ عَلِيمٍ ﴿٣٧﴾
38	И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.		فَجُمِعَ السَّحَرَةُ لِمِيقَاتِ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ ﴿٣٨‎﴾
39	И се рече на хората: “Събрахте ли се?”		وَقِيلَ لِلنَّاسِ هَلْ أَنتُم مُّجْتَمِعُونَ ﴿٣٩‎﴾
40	[Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”		لَعَلَّنَا نَتَّبِعُ السَّحَرَةَ إِن كَانُوا هُمُ الْغَالِبِينَ ﴿٤٠‎﴾
41	И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас отплата, ако ние победим?”		فَلَمَّا جَاءَ السَّحَرَةُ قَالُوا لِفِرْعَوْنَ أَئِنَّ لَنَا لَأَجْرًا إِن كُنَّا نَحْنُ الْغَالِبِينَ ﴿٤١﴾
42	Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”		قَالَ نَعَمْ وَإِنَّكُمْ إِذًا لَّمِنَ الْمُقَرَّبِينَ ﴿٤٢﴾
43	Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!”		قَالَ لَهُم مُّوسَىٰ أَلْقُوا مَا أَنتُم مُّلْقُونَ ﴿٤٣﴾
44	И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”		فَأَلْقَوْا حِبَالَهُمْ وَعِصِيَّهُمْ وَقَالُوا بِعِزَّةِ فِرْعَوْنَ إِنَّا لَنَحْنُ الْغَالِبُونَ ﴿٤٤﴾
45	И Муса метна своята тояга, и ето я – поглъща онова, с което измамват!		فَأَلْقَىٰ مُوسَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ تَلْقَفُ مَا يَأْفِكُونَ ﴿٤٥﴾
46	Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.		فَأُلْقِيَ السَّحَرَةُ سَاجِدِينَ ﴿٤٦﴾
47	Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете,		قَالُوا آمَنَّا بِرَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿٤٧﴾
48	Господа на Муса и Харун!”		رَبِّ مُوسَىٰ وَهَارُونَ ﴿٤٨‎﴾
49	Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”		قَالَ آمَنتُمْ لَهُ قَبْلَ أَنْ آذَنَ لَكُمْ ۖ إِنَّهُ لَكَبِيرُكُمُ الَّذِي عَلَّمَكُمُ السِّحْرَ فَلَسَوْفَ تَعْلَمُونَ ۚ لَأُقَطِّعَنَّ أَيْدِيَكُمْ وَأَرْجُلَكُم مِّنْ خِلَافٍ وَلَأُصَلِّبَنَّكُمْ أَجْمَعِينَ ﴿٤٩‎﴾
50	Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем.		قَالُوا لَا ضَيْرَ ۖ إِنَّا إِلَىٰ رَبِّنَا مُنقَلِبُونَ ﴿٥٠‎﴾
51	Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.”		إِنَّا نَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لَنَا رَبُّنَا خَطَايَانَا أَن كُنَّا أَوَّلَ الْمُؤْمِنِينَ ﴿٥١﴾
52	И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”		۞ وَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنْ أَسْرِ بِعِبَادِي إِنَّكُم مُّتَّبَعُونَ ﴿٥٢﴾
53	И изпрати Фараонът събирачи в градовете:		فَأَرْسَلَ فِرْعَوْنُ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ ﴿٥٣﴾
54	“Тези [синове на Исраил] са малко хора.		إِنَّ هَٰؤُلَاءِ لَشِرْذِمَةٌ قَلِيلُونَ ﴿٥٤﴾
55	Те ни разгневяват,		وَإِنَّهُمْ لَنَا لَغَائِظُونَ ﴿٥٥﴾
56	но ние всички сме бдителни.”		وَإِنَّا لَجَمِيعٌ حَاذِرُونَ ﴿٥٦﴾
57	И така Ние ги пропъдихме от градини и извори,		فَأَخْرَجْنَاهُم مِّن جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ ﴿٥٧﴾
58	и от съкровища, и от знатно място.		وَكُنُوزٍ وَمَقَامٍ كَرِيمٍ ﴿٥٨‎﴾
59	Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.		كَذَٰلِكَ وَأَوْرَثْنَاهَا بَنِي إِسْرَائِيلَ ﴿٥٩‎﴾
60	И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].		فَأَتْبَعُوهُم مُّشْرِقِينَ ﴿٦٠‎﴾
61	И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.”		فَلَمَّا تَرَاءَى الْجَمْعَانِ قَالَ أَصْحَابُ مُوسَىٰ إِنَّا لَمُدْرَكُونَ ﴿٦١﴾
62	Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”		قَالَ كَلَّا ۖ إِنَّ مَعِيَ رَبِّي سَيَهْدِينِ ﴿٦٢﴾
63	И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина.		فَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنِ اضْرِب بِّعَصَاكَ الْبَحْرَ ۖ فَانفَلَقَ فَكَانَ كُلُّ فِرْقٍ كَالطَّوْدِ الْعَظِيمِ ﴿٦٣﴾
64	И сторихме там другите да се приближат.		وَأَزْلَفْنَا ثَمَّ الْآخَرِينَ ﴿٦٤﴾
65	И спасихме Муса и всички, които бяха с него.		وَأَنجَيْنَا مُوسَىٰ وَمَن مَّعَهُ أَجْمَعِينَ ﴿٦٥﴾
66	После издавихме другите.		ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ ﴿٦٦﴾
67	В това има знамение, но повечето от тях не вярват.		إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿٦٧﴾
68	Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.		وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿٦٨‎﴾
69	Прочети им вестта за Ибрахим!		وَاتْلُ عَلَيْهِمْ نَبَأَ إِبْرَاهِيمَ ﴿٦٩‎﴾
70	Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”,		إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَا تَعْبُدُونَ ﴿٧٠‎﴾
71	рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.”		قَالُوا نَعْبُدُ أَصْنَامًا فَنَظَلُّ لَهَا عَاكِفِينَ ﴿٧١﴾
72	Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете,		قَالَ هَلْ يَسْمَعُونَكُمْ إِذْ تَدْعُونَ ﴿٧٢﴾
73	или ви помагат, или вредят?”		أَوْ يَنفَعُونَكُمْ أَوْ يَضُرُّونَ ﴿٧٣﴾
74	Рекоха: “Не, но заварихме бащите си така да правят.”		قَالُوا بَلْ وَجَدْنَا آبَاءَنَا كَذَٰلِكَ يَفْعَلُونَ ﴿٧٤﴾
75	Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили,		قَالَ أَفَرَأَيْتُم مَّا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ ﴿٧٥﴾
76	вие и древните ви предци?		أَنتُمْ وَآبَاؤُكُمُ الْأَقْدَمُونَ ﴿٧٦﴾
77	Те са мои врагове, а не Господа на световете,		فَإِنَّهُمْ عَدُوٌّ لِّي إِلَّا رَبَّ الْعَالَمِينَ ﴿٧٧﴾
78	Който ме е сътворил и ме напътва,		الَّذِي خَلَقَنِي فَهُوَ يَهْدِينِ ﴿٧٨‎﴾
79	и Който ме храни, и ми дава да пия,		وَالَّذِي هُوَ يُطْعِمُنِي وَيَسْقِينِ ﴿٧٩‎﴾
80	и ако се разболея, Той ме изцелява,		وَإِذَا مَرِضْتُ فَهُوَ يَشْفِينِ ﴿٨‎٠‎﴾
81	и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,		وَالَّذِي يُمِيتُنِي ثُمَّ يُحْيِينِ ﴿٨‎١﴾
82	и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.		وَالَّذِي أَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لِي خَطِيئَتِي يَوْمَ الدِّينِ ﴿٨‎٢﴾
83	Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!		رَبِّ هَبْ لِي حُكْمًا وَأَلْحِقْنِي بِالصَّالِحِينَ ﴿٨‎٣﴾
84	И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения],2		وَاجْعَل لِّي لِسَانَ صِدْقٍ فِي الْآخِرِينَ ﴿٨‎٤﴾
85	и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай!		وَاجْعَلْنِي مِن وَرَثَةِ جَنَّةِ النَّعِيمِ ﴿٨‎٥﴾
86	И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.		وَاغْفِرْ لِأَبِي إِنَّهُ كَانَ مِنَ الضَّالِّينَ ﴿٨‎٦﴾
87	И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени,		وَلَا تُخْزِنِي يَوْمَ يُبْعَثُونَ ﴿٨‎٧﴾
88	в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,		يَوْمَ لَا يَنفَعُ مَالٌ وَلَا بَنُونَ ﴿٨‎٨‎﴾
89	освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”		إِلَّا مَنْ أَتَى اللَّهَ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ ﴿٨‎٩‎﴾
90	И Раят ще бъде приближен за богобоязливите.		وَأُزْلِفَتِ الْجَنَّةُ لِلْمُتَّقِينَ ﴿٩‎٠‎﴾
91	И Адът ще бъде показан на заблудените.		وَبُرِّزَتِ الْجَحِيمُ لِلْغَاوِينَ ﴿٩‎١﴾
92	И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили		وَقِيلَ لَهُمْ أَيْنَ مَا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ ﴿٩‎٢﴾
93	вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?		مِن دُونِ اللَّهِ هَلْ يَنصُرُونَكُمْ أَوْ يَنتَصِرُونَ ﴿٩‎٣﴾
94	Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,		فَكُبْكِبُوا فِيهَا هُمْ وَالْغَاوُونَ ﴿٩‎٤﴾
95	и войските на Иблис – всичките.		وَجُنُودُ إِبْلِيسَ أَجْمَعُونَ ﴿٩‎٥﴾
96	Ще рекат, карайки се там:		قَالُوا وَهُمْ فِيهَا يَخْتَصِمُونَ ﴿٩‎٦﴾
97	“Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,		تَاللَّهِ إِن كُنَّا لَفِي ضَلَالٍ مُّبِينٍ ﴿٩‎٧﴾
98	когато вас приравнявахме с Господа на световете.		إِذْ نُسَوِّيكُم بِرَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿٩‎٨‎﴾
99	И ни заблудиха не други, а престъпниците.		وَمَا أَضَلَّنَا إِلَّا الْمُجْرِمُونَ ﴿٩‎٩‎﴾
100	Сега нямаме нито застъпници,		فَمَا لَنَا مِن شَافِعِينَ ﴿١٠‎٠‎﴾
101	нито близък приятел.		وَلَا صَدِيقٍ حَمِيمٍ ﴿١٠‎١﴾
102	Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.”		فَلَوْ أَنَّ لَنَا كَرَّةً فَنَكُونَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ ﴿١٠‎٢﴾
103	В това има знамение, но повечето от тях не вярват.		إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿١٠‎٣﴾
104	Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.		وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿١٠‎٤﴾
105	Народът на Нух взе пратениците за лъжци.		كَذَّبَتْ قَوْمُ نُوحٍ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٠‎٥﴾
106	Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите?		إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ نُوحٌ أَلَا تَتَّقُونَ ﴿١٠‎٦﴾
107	Аз съм доверен пратеник за вас,		إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ﴿١٠‎٧﴾
108	затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!		فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١٠‎٨‎﴾
109	И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете,		وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٠‎٩‎﴾
110	затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, -		فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١١٠‎﴾
111	казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”		۞ قَالُوا أَنُؤْمِنُ لَكَ وَاتَّبَعَكَ الْأَرْذَلُونَ ﴿١١١﴾
112	Каза: “Но знам ли аз какво са вършили?		قَالَ وَمَا عِلْمِي بِمَا كَانُوا يَعْمَلُونَ ﴿١١٢﴾
113	Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате.		إِنْ حِسَابُهُمْ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّي ۖ لَوْ تَشْعُرُونَ ﴿١١٣﴾
114	Аз не ще прогонвам вярващите.		وَمَا أَنَا بِطَارِدِ الْمُؤْمِنِينَ ﴿١١٤﴾
115	Аз съм само явен предупредител.”		إِنْ أَنَا إِلَّا نَذِيرٌ مُّبِينٌ ﴿١١٥﴾
116	Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.”		قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا نُوحُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمَرْجُومِينَ ﴿١١٦﴾
117	Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец.		قَالَ رَبِّ إِنَّ قَوْمِي كَذَّبُونِ ﴿١١٧﴾
118	Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!”		فَافْتَحْ بَيْنِي وَبَيْنَهُمْ فَتْحًا وَنَجِّنِي وَمَن مَّعِيَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ ﴿١١٨‎﴾
119	И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Кораб.		فَأَنجَيْنَاهُ وَمَن مَّعَهُ فِي الْفُلْكِ الْمَشْحُونِ ﴿١١٩‎﴾
120	Сетне издавихме останалите.		ثُمَّ أَغْرَقْنَا بَعْدُ الْبَاقِينَ ﴿١٢٠‎﴾
121	В това има знамение, но повечето от тях не вярват.		إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿١٢١﴾
122	Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.		وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿١٢٢﴾
123	И адитите взеха пратениците за лъжци.		كَذَّبَتْ عَادٌ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٢٣﴾
124	Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите?		إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ هُودٌ أَلَا تَتَّقُونَ ﴿١٢٤﴾
125	Аз съм доверен пратеник за вас,		إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ﴿١٢٥﴾
126	затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!		فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١٢٦﴾
127	И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.		وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٢٧﴾
128	Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?		أَتَبْنُونَ بِكُلِّ رِيعٍ آيَةً تَعْبَثُونَ ﴿١٢٨‎﴾
129	И правите дворци, сякаш ще векувате.		وَتَتَّخِذُونَ مَصَانِعَ لَعَلَّكُمْ تَخْلُدُونَ ﴿١٢٩‎﴾
130	И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.		وَإِذَا بَطَشْتُم بَطَشْتُمْ جَبَّارِينَ ﴿١٣٠‎﴾
131	Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!		فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١٣١﴾
132	И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание,		وَاتَّقُوا الَّذِي أَمَدَّكُم بِمَا تَعْلَمُونَ ﴿١٣٢﴾
133	и ви е дал и добитък, и синове,		أَمَدَّكُم بِأَنْعَامٍ وَبَنِينَ ﴿١٣٣﴾
134	и градини, и извори!		وَجَنَّاتٍ وَعُيُونٍ ﴿١٣٤﴾
135	Страхувам се за вас от мъчение във велик Ден.”		إِنِّي أَخَافُ عَلَيْكُمْ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ ﴿١٣٥﴾
136	Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците.		قَالُوا سَوَاءٌ عَلَيْنَا أَوَعَظْتَ أَمْ لَمْ تَكُن مِّنَ الْوَاعِظِينَ ﴿١٣٦﴾
137	Това са само обичаите на предците.		إِنْ هَٰذَا إِلَّا خُلُقُ الْأَوَّلِينَ ﴿١٣٧﴾
138	И не ще бъдем измъчвани.”		وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ ﴿١٣٨‎﴾
139	И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.		فَكَذَّبُوهُ فَأَهْلَكْنَاهُمْ ۗ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿١٣٩‎﴾
140	Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.		وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿١٤٠‎﴾
141	И самудяните взеха пратениците за лъжци.		كَذَّبَتْ ثَمُودُ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٤١﴾
142	Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?		إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ صَالِحٌ أَلَا تَتَّقُونَ ﴿١٤٢﴾
143	Аз съм доверен пратеник за вас,		إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ﴿١٤٣﴾
144	затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!		فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١٤٤﴾
145	И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.		وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٤٥﴾
146	Нима ще бъдете оставени тук в сигурност –		أَتُتْرَكُونَ فِي مَا هَاهُنَا آمِنِينَ ﴿١٤٦﴾
147	сред градини и извори,		فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ ﴿١٤٧﴾
148	и насаждения, и палми с узрял плод,		وَزُرُوعٍ وَنَخْلٍ طَلْعُهَا هَضِيمٌ ﴿١٤٨‎﴾
149	и да изсичате умело в планините домове?		وَتَنْحِتُونَ مِنَ الْجِبَالِ بُيُوتًا فَارِهِينَ ﴿١٤٩‎﴾
150	Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!		فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١٥٠‎﴾
151	И не слушайте повелята на престъпващите,		وَلَا تُطِيعُوا أَمْرَ الْمُسْرِفِينَ ﴿١٥١﴾
152	които рушат по земята и не поправят!”		الَّذِينَ يُفْسِدُونَ فِي الْأَرْضِ وَلَا يُصْلِحُونَ ﴿١٥٢﴾
153	Казаха: “Ти си само омагьосан.		قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ ﴿١٥٣﴾
154	Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”		مَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا فَأْتِ بِآيَةٍ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ ﴿١٥٤﴾
155	Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.		قَالَ هَٰذِهِ نَاقَةٌ لَّهَا شِرْبٌ وَلَكُمْ شِرْبُ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ ﴿١٥٥﴾
156	И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”		وَلَا تَمَسُّوهَا بِسُوءٍ فَيَأْخُذَكُمْ عَذَابُ يَوْمٍ عَظِيمٍ ﴿١٥٦﴾
157	Но я заклаха, после съжаляваха.3		فَعَقَرُوهَا فَأَصْبَحُوا نَادِمِينَ ﴿١٥٧﴾
158	И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.		فَأَخَذَهُمُ الْعَذَابُ ۗ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿١٥٨‎﴾
159	Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.		وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿١٥٩‎﴾
160	И народът на Лут взе пратениците за лъжци.		كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٦٠‎﴾
161	Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите?		إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ لُوطٌ أَلَا تَتَّقُونَ ﴿١٦١﴾
162	Аз съм доверен пратеник за вас,		إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ﴿١٦٢﴾
163	затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!		فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١٦٣﴾
164	И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.		وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٦٤﴾
165	Нима ходите при мъжете от хората,4		أَتَأْتُونَ الذُّكْرَانَ مِنَ الْعَالَمِينَ ﴿١٦٥﴾
166	а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.”		وَتَذَرُونَ مَا خَلَقَ لَكُمْ رَبُّكُم مِّنْ أَزْوَاجِكُم ۚ بَلْ أَنتُمْ قَوْمٌ عَادُونَ ﴿١٦٦﴾
167	Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!”		قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا لُوطُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمُخْرَجِينَ ﴿١٦٧﴾
168	Каза: “Аз мразя вашето деяние.		قَالَ إِنِّي لِعَمَلِكُم مِّنَ الْقَالِينَ ﴿١٦٨‎﴾
169	Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”		رَبِّ نَجِّنِي وَأَهْلِي مِمَّا يَعْمَلُونَ ﴿١٦٩‎﴾
170	И спасихме него и семейството му всички,		فَنَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ أَجْمَعِينَ ﴿١٧٠‎﴾
171	освен една старица сред останалите.5		إِلَّا عَجُوزًا فِي الْغَابِرِينَ ﴿١٧١﴾
172	После унищожихме другите.		ثُمَّ دَمَّرْنَا الْآخَرِينَ ﴿١٧٢﴾
173	И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни]. И колко лош бе дъждът за предупредените!		وَأَمْطَرْنَا عَلَيْهِم مَّطَرًا ۖ فَسَاءَ مَطَرُ الْمُنذَرِينَ ﴿١٧٣﴾
174	В това има знамение, но повечето от тях не вярват.		إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿١٧٤﴾
175	Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.		وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿١٧٥﴾
176	И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци.6		كَذَّبَ أَصْحَابُ الْأَيْكَةِ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٧٦﴾
177	Шуайб им каза: “Не се ли боите?		إِذْ قَالَ لَهُمْ شُعَيْبٌ أَلَا تَتَّقُونَ ﴿١٧٧﴾
178	Аз съм доверен пратеник за вас,		إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ﴿١٧٨‎﴾
179	затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!		فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١٧٩‎﴾
180	И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.		وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٨‎٠‎﴾
181	И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!		۞ أَوْفُوا الْكَيْلَ وَلَا تَكُونُوا مِنَ الْمُخْسِرِينَ ﴿١٨‎١﴾
182	И претегляйте с точни везни!		وَزِنُوا بِالْقِسْطَاسِ الْمُسْتَقِيمِ ﴿١٨‎٢﴾
183	И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!		وَلَا تَبْخَسُوا النَّاسَ أَشْيَاءَهُمْ وَلَا تَعْثَوْا فِي الْأَرْضِ مُفْسِدِينَ ﴿١٨‎٣﴾
184	И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”		وَاتَّقُوا الَّذِي خَلَقَكُمْ وَالْجِبِلَّةَ الْأَوَّلِينَ ﴿١٨‎٤﴾
185	Казаха: “Ти си само омагьосан.		قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ ﴿١٨‎٥﴾
186	Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.		وَمَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا وَإِن نَّظُنُّكَ لَمِنَ الْكَاذِبِينَ ﴿١٨‎٦﴾
187	Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”		فَأَسْقِطْ عَلَيْنَا كِسَفًا مِّنَ السَّمَاءِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ ﴿١٨‎٧﴾
188	Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.”		قَالَ رَبِّي أَعْلَمُ بِمَا تَعْمَلُونَ ﴿١٨‎٨‎﴾
189	И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден.		فَكَذَّبُوهُ فَأَخَذَهُمْ عَذَابُ يَوْمِ الظُّلَّةِ ۚ إِنَّهُ كَانَ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ ﴿١٨‎٩‎﴾
190	В това има знамение, но повечето от тях не вярват.		إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿١٩‎٠‎﴾
191	Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.		وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿١٩‎١﴾
192	Този [Коран] е низпослан от Господа на световете.		وَإِنَّهُ لَتَنزِيلُ رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٩‎٢﴾
193	Спусна го довереният Дух [Джибрил]		نَزَلَ بِهِ الرُّوحُ الْأَمِينُ ﴿١٩‎٣﴾
194	в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите		عَلَىٰ قَلْبِكَ لِتَكُونَ مِنَ الْمُنذِرِينَ ﴿١٩‎٤﴾
195	на ясен арабски език.		بِلِسَانٍ عَرَبِيٍّ مُّبِينٍ ﴿١٩‎٥﴾
196	Той е [споменат] в писанията на предците.		وَإِنَّهُ لَفِي زُبُرِ الْأَوَّلِينَ ﴿١٩‎٦﴾
197	Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил?		أَوَلَمْ يَكُن لَّهُمْ آيَةً أَن يَعْلَمَهُ عُلَمَاءُ بَنِي إِسْرَائِيلَ ﴿١٩‎٧﴾
198	И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,		وَلَوْ نَزَّلْنَاهُ عَلَىٰ بَعْضِ الْأَعْجَمِينَ ﴿١٩‎٨‎﴾
199	и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.		فَقَرَأَهُ عَلَيْهِم مَّا كَانُوا بِهِ مُؤْمِنِينَ ﴿١٩‎٩‎﴾
200	Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.		كَذَٰلِكَ سَلَكْنَاهُ فِي قُلُوبِ الْمُجْرِمِينَ ﴿٢٠‎٠‎﴾
201	Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение.		لَا يُؤْمِنُونَ بِهِ حَتَّىٰ يَرَوُا الْعَذَابَ الْأَلِيمَ ﴿٢٠‎١﴾
202	А то ще ги сполети внезапно, без да усетят.		فَيَأْتِيَهُم بَغْتَةً وَهُمْ لَا يَشْعُرُونَ ﴿٢٠‎٢﴾
203	Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”		فَيَقُولُوا هَلْ نَحْنُ مُنظَرُونَ ﴿٢٠‎٣﴾
204	А нима за Нашето мъчение бързат?		أَفَبِعَذَابِنَا يَسْتَعْجِلُونَ ﴿٢٠‎٤﴾
205	Как мислиш, ако им дам още години да се понаслаждават,		أَفَرَأَيْتَ إِن مَّتَّعْنَاهُمْ سِنِينَ ﴿٢٠‎٥﴾
206	а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,		ثُمَّ جَاءَهُم مَّا كَانُوا يُوعَدُونَ ﴿٢٠‎٦﴾
207	с какво ще ги избави даденото им за наслада?		مَا أَغْنَىٰ عَنْهُم مَّا كَانُوا يُمَتَّعُونَ ﴿٢٠‎٧﴾
208	Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители		وَمَا أَهْلَكْنَا مِن قَرْيَةٍ إِلَّا لَهَا مُنذِرُونَ ﴿٢٠‎٨‎﴾
209	с напомняне. И не сме Ние угнетители.		ذِكْرَىٰ وَمَا كُنَّا ظَالِمِينَ ﴿٢٠‎٩‎﴾
210	И не сатаните го спуснаха.		وَمَا تَنَزَّلَتْ بِهِ الشَّيَاطِينُ ﴿٢١٠‎﴾
211	Не им е отредено и не могат да го сторят.		وَمَا يَنبَغِي لَهُمْ وَمَا يَسْتَطِيعُونَ ﴿٢١١﴾
212	Недостъпно е за тях да го чуят.		إِنَّهُمْ عَنِ السَّمْعِ لَمَعْزُولُونَ ﴿٢١٢﴾
213	И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните!7		فَلَا تَدْعُ مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ فَتَكُونَ مِنَ الْمُعَذَّبِينَ ﴿٢١٣﴾
214	Предупреди най-близките си роднини		وَأَنذِرْ عَشِيرَتَكَ الْأَقْرَبِينَ ﴿٢١٤﴾
215	и спусни крилото си над вярващите, които те последват!		وَاخْفِضْ جَنَاحَكَ لِمَنِ اتَّبَعَكَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ ﴿٢١٥﴾
216	А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”		فَإِنْ عَصَوْكَ فَقُلْ إِنِّي بَرِيءٌ مِّمَّا تَعْمَلُونَ ﴿٢١٦﴾
217	И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,		وَتَوَكَّلْ عَلَى الْعَزِيزِ الرَّحِيمِ ﴿٢١٧﴾
218	Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам],		الَّذِي يَرَاكَ حِينَ تَقُومُ ﴿٢١٨‎﴾
219	и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.		وَتَقَلُّبَكَ فِي السَّاجِدِينَ ﴿٢١٩‎﴾
220	Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.		إِنَّهُ هُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ ﴿٢٢٠‎﴾
221	Да ви известя ли при кого слизат сатаните?		هَلْ أُنَبِّئُكُمْ عَلَىٰ مَن تَنَزَّلُ الشَّيَاطِينُ ﴿٢٢١﴾
222	Слизат при всеки клеветник, грешник,		تَنَزَّلُ عَلَىٰ كُلِّ أَفَّاكٍ أَثِيمٍ ﴿٢٢٢﴾
223	който надава ухо, и повечето от тях са лъжци.		يُلْقُونَ السَّمْعَ وَأَكْثَرُهُمْ كَاذِبُونَ ﴿٢٢٣﴾
224	Поетите ги следват заблудените.		وَالشُّعَرَاءُ يَتَّبِعُهُمُ الْغَاوُونَ ﴿٢٢٤﴾
225	Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?		أَلَمْ تَرَ أَنَّهُمْ فِي كُلِّ وَادٍ يَهِيمُونَ ﴿٢٢٥﴾
226	И говорят, каквото не правят,		وَأَنَّهُمْ يَقُولُونَ مَا لَا يَفْعَلُونَ ﴿٢٢٦﴾
227	освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат.8		إِلَّا الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ وَذَكَرُوا اللَّهَ كَثِيرًا وَانتَصَرُوا مِن بَعْدِ مَا ظُلِمُوا ۗ وَسَيَعْلَمُ الَّذِينَ ظَلَمُوا أَيَّ مُنقَلَبٍ يَنقَلِبُونَ ﴿٢٢٧﴾

¹ Вж. 28:15. ↑
² Тази молба на Ибрахим, мир нему, била приета от Аллах Всевишния и той е споменаван и почитан от всички общности след него. ↑
³ Вж. 7:73. ↑
⁴ Вж. 7:81. ↑
⁵ Вж. 7:83. ↑
⁶ Вж. 15:78. ↑
⁷ Тук чрез Пророка, мир нему, се отправя обръщение към цялото човечество. Вж. 28:86-88. ↑
⁸ От редица достоверни хадиси се разбира, че Ислямът разграничава поезията, която не проповядва злото и е добронамерена, от онази, която по-горе е характеризирана като заблуда. Сред сподвижниците на Пророка, мир нему, е имало поети, заслужили неговото възхищение. ↑