37. Ас-Саффат

Меканска. Съдържа 182 знамения.

	Строените в редици			الصافات
	В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!		بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ
1	Кълна се в строените в редици		وَالصَّافَّاتِ صَفًّا ﴿١﴾
2	и в гонещите с решимост,		فَالزَّاجِرَاتِ زَجْرًا ﴿٢﴾
3	и в четящите Напомнянето [ангели] –		فَالتَّالِيَاتِ ذِكْرًا ﴿٣﴾
4	вашият Бог е единственият –		إِنَّ إِلَٰهَكُمْ لَوَاحِدٌ ﴿٤﴾
5	Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях, и Господа на изгревите.		رَّبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا وَرَبُّ الْمَشَارِقِ ﴿٥﴾
6	Украсихме Ние най-ниското небе с украса от звезди		إِنَّا زَيَّنَّا السَّمَاءَ الدُّنْيَا بِزِينَةٍ الْكَوَاكِبِ ﴿٦﴾
7	и го опазваме от всички непокорни сатани,		وَحِفْظًا مِّن كُلِّ شَيْطَانٍ مَّارِدٍ ﴿٧﴾
8	за да не могат да чуят нищо от върховните небеса, и са замеряни от всички страни		لَّا يَسَّمَّعُونَ إِلَى الْمَلَإِ الْأَعْلَىٰ وَيُقْذَفُونَ مِن كُلِّ جَانِبٍ ﴿٨‎﴾
9	за да бъдат пропъждани, и за тях има постоянно мъчение,1		دُحُورًا ۖ وَلَهُمْ عَذَابٌ وَاصِبٌ ﴿٩‎﴾
10	освен който долови слово [от ангелите] и тогава го последва изгарящ пламък.		إِلَّا مَنْ خَطِفَ الْخَطْفَةَ فَأَتْبَعَهُ شِهَابٌ ثَاقِبٌ ﴿١٠‎﴾
11	И ги попитай [неверниците] какво мислят те ли са по-трудни за сътворяване, или другите, които сътворихме! Тях сътворихме от лепнеща глина.		فَاسْتَفْتِهِمْ أَهُمْ أَشَدُّ خَلْقًا أَم مَّنْ خَلَقْنَا ۚ إِنَّا خَلَقْنَاهُم مِّن طِينٍ لَّازِبٍ ﴿١١﴾
12	Да, ти се удиви, а те се подиграват.		بَلْ عَجِبْتَ وَيَسْخَرُونَ ﴿١٢﴾
13	И когато ги поучават, те не се поучават.		وَإِذَا ذُكِّرُوا لَا يَذْكُرُونَ ﴿١٣﴾
14	И когато видят знамение, те се присмиват.		وَإِذَا رَأَوْا آيَةً يَسْتَسْخِرُونَ ﴿١٤﴾
15	И казват: “Това е само явна магия.		وَقَالُوا إِنْ هَٰذَا إِلَّا سِحْرٌ مُّبِينٌ ﴿١٥﴾
16	Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени?		أَإِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا أَإِنَّا لَمَبْعُوثُونَ ﴿١٦﴾
17	А нима и древните ни предци?”		أَوَآبَاؤُنَا الْأَوَّلُونَ ﴿١٧﴾
18	Кажи: “Да! И ще бъдете унизени.”		قُلْ نَعَمْ وَأَنتُمْ دَاخِرُونَ ﴿١٨‎﴾
19	То ще е само един Вик, и ето ги – проглеждат!		فَإِنَّمَا هِيَ زَجْرَةٌ وَاحِدَةٌ فَإِذَا هُمْ يَنظُرُونَ ﴿١٩‎﴾
20	И ще кажат: “О, горко ни! Това е Съдният ден.”		وَقَالُوا يَا وَيْلَنَا هَٰذَا يَوْمُ الدِّينِ ﴿٢٠‎﴾
21	Това е Денят на разграничението, който вие отричахте.		هَٰذَا يَوْمُ الْفَصْلِ الَّذِي كُنتُم بِهِ تُكَذِّبُونَ ﴿٢١﴾
22	[Аллах ще повели на ангелите:] “Съберете онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са служили		۞ احْشُرُوا الَّذِينَ ظَلَمُوا وَأَزْوَاجَهُمْ وَمَا كَانُوا يَعْبُدُونَ ﴿٢٢﴾
23	вместо на Аллах, и ги подкарайте по пътя към Ада!		مِن دُونِ اللَّهِ فَاهْدُوهُمْ إِلَىٰ صِرَاطِ الْجَحِيمِ ﴿٢٣﴾
24	И ги задръжте!” Те непременно ще бъдат питани:		وَقِفُوهُمْ ۖ إِنَّهُم مَّسْئُولُونَ ﴿٢٤﴾
25	“Какво ви е, та не си помагате един другиму?”		مَا لَكُمْ لَا تَنَاصَرُونَ ﴿٢٥﴾
26	Да, в този Ден ще са покорни.		بَلْ هُمُ الْيَوْمَ مُسْتَسْلِمُونَ ﴿٢٦﴾
27	Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват.		وَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ يَتَسَاءَلُونَ ﴿٢٧﴾
28	И ще кажат [на съдружаваните от тях]: “Вие ни се представяхте като праведни.”		قَالُوا إِنَّكُمْ كُنتُمْ تَأْتُونَنَا عَنِ الْيَمِينِ ﴿٢٨‎﴾
29	Ще кажат [съдружаваните]: “Не, вие не вярвахте.		قَالُوا بَل لَّمْ تَكُونُوا مُؤْمِنِينَ ﴿٢٩‎﴾
30	А ние нямахме власт над вас. Да, вие бяхте престъпващи хора.		وَمَا كَانَ لَنَا عَلَيْكُم مِّن سُلْطَانٍ ۖ بَلْ كُنتُمْ قَوْمًا طَاغِينَ ﴿٣٠‎﴾
31	И се изпълни спрямо нас Словото на нашия Господ. И наистина ще вкусим [мъчението].		فَحَقَّ عَلَيْنَا قَوْلُ رَبِّنَا ۖ إِنَّا لَذَائِقُونَ ﴿٣١﴾
32	И вас заблудихме, и ние самите бяхме заблудени.”		فَأَغْوَيْنَاكُمْ إِنَّا كُنَّا غَاوِينَ ﴿٣٢﴾
33	В този Ден ще бъдат съучастници в мъчението.		فَإِنَّهُمْ يَوْمَئِذٍ فِي الْعَذَابِ مُشْتَرِكُونَ ﴿٣٣﴾
34	Да, така постъпваме с престъпниците.		إِنَّا كَذَٰلِكَ نَفْعَلُ بِالْمُجْرِمِينَ ﴿٣٤﴾
35	Когато им се речеше: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха.		إِنَّهُمْ كَانُوا إِذَا قِيلَ لَهُمْ لَا إِلَٰهَ إِلَّا اللَّهُ يَسْتَكْبِرُونَ ﴿٣٥﴾
36	И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради луд поет?”2		وَيَقُولُونَ أَئِنَّا لَتَارِكُو آلِهَتِنَا لِشَاعِرٍ مَّجْنُونٍ ﴿٣٦﴾
37	Да, той донесе истината и потвърди пратениците.		بَلْ جَاءَ بِالْحَقِّ وَصَدَّقَ الْمُرْسَلِينَ ﴿٣٧﴾
38	Непременно ще вкусите болезненото мъчение –		إِنَّكُمْ لَذَائِقُو الْعَذَابِ الْأَلِيمِ ﴿٣٨‎﴾
39	ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.		وَمَا تُجْزَوْنَ إِلَّا مَا كُنتُمْ تَعْمَلُونَ ﴿٣٩‎﴾
40	Но не и за преданите раби на Аллах.		إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ ﴿٤٠‎﴾
41	За тях ще има знайно препитание –		أُولَٰئِكَ لَهُمْ رِزْقٌ مَّعْلُومٌ ﴿٤١﴾
42	плодове. И ще са удостоени		فَوَاكِهُ ۖ وَهُم مُّكْرَمُونَ ﴿٤٢﴾
43	в Градините на блаженството,		فِي جَنَّاتِ النَّعِيمِ ﴿٤٣﴾
44	на престоли един срещу друг.		عَلَىٰ سُرُرٍ مُّتَقَابِلِينَ ﴿٤٤﴾
45	Ще им поднасят стакани от извор		يُطَافُ عَلَيْهِم بِكَأْسٍ مِّن مَّعِينٍ ﴿٤٥﴾
46	кристален, приятен за пиещите.		بَيْضَاءَ لَذَّةٍ لِّلشَّارِبِينَ ﴿٤٦﴾
47	От него нито боли глава, нито се опияняват.		لَا فِيهَا غَوْلٌ وَلَا هُمْ عَنْهَا يُنزَفُونَ ﴿٤٧﴾
48	При тях ще има жени с целомъдрен поглед, с прелестни очи,		وَعِندَهُمْ قَاصِرَاتُ الطَّرْفِ عِينٌ ﴿٤٨‎﴾
49	сякаш са скрити бисери.		كَأَنَّهُنَّ بَيْضٌ مَّكْنُونٌ ﴿٤٩‎﴾
50	Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват.		فَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ يَتَسَاءَلُونَ ﴿٥٠‎﴾
51	Ще рече един от тях: “Аз имах приятел,		قَالَ قَائِلٌ مِّنْهُمْ إِنِّي كَانَ لِي قَرِينٌ ﴿٥١﴾
52	който казваше: “Нима наистина си от повярвалите?		يَقُولُ أَإِنَّكَ لَمِنَ الْمُصَدِّقِينَ ﴿٥٢﴾
53	Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще има за нас възмездие?”		أَإِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا أَإِنَّا لَمَدِينُونَ ﴿٥٣﴾
54	Рече: “Ще надзърнете ли?”		قَالَ هَلْ أَنتُم مُّطَّلِعُونَ ﴿٥٤﴾
55	И надзърна, и го видя в средата на Ада.		فَاطَّلَعَ فَرَآهُ فِي سَوَاءِ الْجَحِيمِ ﴿٥٥﴾
56	Рече: “Кълна се в Аллах, ти едва не ме погуби.		قَالَ تَاللَّهِ إِن كِدتَّ لَتُرْدِينِ ﴿٥٦﴾
57	И ако не бе благодатта на моя Господ, щях да съм доведен [с теб].		وَلَوْلَا نِعْمَةُ رَبِّي لَكُنتُ مِنَ الْمُحْضَرِينَ ﴿٥٧﴾
58	А нали ние [вярващите] не ще умрем		أَفَمَا نَحْنُ بِمَيِّتِينَ ﴿٥٨‎﴾
59	освен първата ни смърт, и не ще бъдем наказани?”		إِلَّا مَوْتَتَنَا الْأُولَىٰ وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ ﴿٥٩‎﴾
60	Това е великото спасение.		إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ ﴿٦٠‎﴾
61	За такова дейните да действат!		لِمِثْلِ هَٰذَا فَلْيَعْمَلِ الْعَامِلُونَ ﴿٦١﴾
62	Дали това е по-добро за пребивание, или при дървото аз-Заккум?		أَذَٰلِكَ خَيْرٌ نُّزُلًا أَمْ شَجَرَةُ الزَّقُّومِ ﴿٦٢﴾
63	Сторихме го изпитание за угнетителите.3		إِنَّا جَعَلْنَاهَا فِتْنَةً لِّلظَّالِمِينَ ﴿٦٣﴾
64	То е дърво, изникващо от дъното на Ада.		إِنَّهَا شَجَرَةٌ تَخْرُجُ فِي أَصْلِ الْجَحِيمِ ﴿٦٤﴾
65	Плодовете му са като главите на сатаните.		طَلْعُهَا كَأَنَّهُ رُءُوسُ الشَّيَاطِينِ ﴿٦٥﴾
66	А те от него ще ядат и ще си пълнят стомасите.		فَإِنَّهُمْ لَآكِلُونَ مِنْهَا فَمَالِئُونَ مِنْهَا الْبُطُونَ ﴿٦٦﴾
67	После към това ще им се примесва питие от вряща вода.		ثُمَّ إِنَّ لَهُمْ عَلَيْهَا لَشَوْبًا مِّنْ حَمِيمٍ ﴿٦٧﴾
68	После тяхното завръщане е към Ада.		ثُمَّ إِنَّ مَرْجِعَهُمْ لَإِلَى الْجَحِيمِ ﴿٦٨‎﴾
69	Те завариха бащите си заблудени		إِنَّهُمْ أَلْفَوْا آبَاءَهُمْ ضَالِّينَ ﴿٦٩‎﴾
70	и въпреки това се впуснаха по техните следи.		فَهُمْ عَلَىٰ آثَارِهِمْ يُهْرَعُونَ ﴿٧٠‎﴾
71	А преди тях повечето от древните бяха в заблуда.		وَلَقَدْ ضَلَّ قَبْلَهُمْ أَكْثَرُ الْأَوَّلِينَ ﴿٧١﴾
72	И изпращахме сред тях предупредители.		وَلَقَدْ أَرْسَلْنَا فِيهِم مُّنذِرِينَ ﴿٧٢﴾
73	И виж какъв бе краят на предупреждаваните,		فَانظُرْ كَيْفَ كَانَ عَاقِبَةُ الْمُنذَرِينَ ﴿٧٣﴾
74	но не и за преданите раби на Аллах!		إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ ﴿٧٤﴾
75	И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!		وَلَقَدْ نَادَانَا نُوحٌ فَلَنِعْمَ الْمُجِيبُونَ ﴿٧٥﴾
76	И спасихме него и семейството му от огромното бедствие.		وَنَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ مِنَ الْكَرْبِ الْعَظِيمِ ﴿٧٦﴾
77	И сторихме неговите потомци да просъществуват.		وَجَعَلْنَا ذُرِّيَّتَهُ هُمُ الْبَاقِينَ ﴿٧٧﴾
78	И оставихме за него спомен сред сетните.		وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ ﴿٧٨‎﴾
79	Мир за Нух сред народите!		سَلَامٌ عَلَىٰ نُوحٍ فِي الْعَالَمِينَ ﴿٧٩‎﴾
80	Така награждаваме Ние благодетелните.		إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ ﴿٨‎٠‎﴾
81	Той бе един от Нашите вярващи раби.		إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ ﴿٨‎١﴾
82	После издавихме другите.		ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ ﴿٨‎٢﴾
83	И сред неговите последователи бе Ибрахим.		۞ وَإِنَّ مِن شِيعَتِهِ لَإِبْرَاهِيمَ ﴿٨‎٣﴾
84	Как се яви пред своя Господ с чисто сърце.		إِذْ جَاءَ رَبَّهُ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ ﴿٨‎٤﴾
85	Рече той на своя баща и на своя народ: “На какво служите?		إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَاذَا تَعْبُدُونَ ﴿٨‎٥﴾
86	Нима искате лъжливи богове вместо Аллах?		أَئِفْكًا آلِهَةً دُونَ اللَّهِ تُرِيدُونَ ﴿٨‎٦﴾
87	И какво мислите за Господа на световете?”4		فَمَا ظَنُّكُم بِرَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿٨‎٧﴾
88	И отправи поглед към звездите.		فَنَظَرَ نَظْرَةً فِي النُّجُومِ ﴿٨‎٨‎﴾
89	И рече: “Аз съм болен.”		فَقَالَ إِنِّي سَقِيمٌ ﴿٨‎٩‎﴾
90	А те му обърнаха гръб и си отидоха.		فَتَوَلَّوْا عَنْهُ مُدْبِرِينَ ﴿٩‎٠‎﴾
91	И се прокрадна при боговете им, и рече: “Няма ли да похапнете?		فَرَاغَ إِلَىٰ آلِهَتِهِمْ فَقَالَ أَلَا تَأْكُلُونَ ﴿٩‎١﴾
92	Какво ви е, та не говорите?”		مَا لَكُمْ لَا تَنطِقُونَ ﴿٩‎٢﴾
93	И се наведе над тях, и ги удари с десница.		فَرَاغَ عَلَيْهِمْ ضَرْبًا بِالْيَمِينِ ﴿٩‎٣﴾
94	[И щом видяха боговете си потрошени,] отидоха при него забързани.		فَأَقْبَلُوا إِلَيْهِ يَزِفُّونَ ﴿٩‎٤﴾
95	Рече: “Нима служите на онова, което вие сте издялали?		قَالَ أَتَعْبُدُونَ مَا تَنْحِتُونَ ﴿٩‎٥﴾
96	А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”		وَاللَّهُ خَلَقَكُمْ وَمَا تَعْمَلُونَ ﴿٩‎٦﴾
97	Рекоха: “Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”		قَالُوا ابْنُوا لَهُ بُنْيَانًا فَأَلْقُوهُ فِي الْجَحِيمِ ﴿٩‎٧﴾
98	Замислиха коварство спрямо него, но Ние сторихме те да са унизените.		فَأَرَادُوا بِهِ كَيْدًا فَجَعَلْنَاهُمُ الْأَسْفَلِينَ ﴿٩‎٨‎﴾
99	И рече [Ибрахим]: “Отивам при своя Господ. Той ще ме напъти.		وَقَالَ إِنِّي ذَاهِبٌ إِلَىٰ رَبِّي سَيَهْدِينِ ﴿٩‎٩‎﴾
100	Господи мой, дари ме с праведни потомци!”		رَبِّ هَبْ لِي مِنَ الصَّالِحِينَ ﴿١٠‎٠‎﴾
101	И го благовестихме за смирен син.		فَبَشَّرْنَاهُ بِغُلَامٍ حَلِيمٍ ﴿١٠‎١﴾
102	И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”5		فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ السَّعْيَ قَالَ يَا بُنَيَّ إِنِّي أَرَىٰ فِي الْمَنَامِ أَنِّي أَذْبَحُكَ فَانظُرْ مَاذَا تَرَىٰ ۚ قَالَ يَا أَبَتِ افْعَلْ مَا تُؤْمَرُ ۖ سَتَجِدُنِي إِن شَاءَ اللَّهُ مِنَ الصَّابِرِينَ ﴿١٠‎٢﴾
103	И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице,		فَلَمَّا أَسْلَمَا وَتَلَّهُ لِلْجَبِينِ ﴿١٠‎٣﴾
104	Ние му извикахме: “О, Ибрахим,		وَنَادَيْنَاهُ أَن يَا إِبْرَاهِيمُ ﴿١٠‎٤﴾
105	ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните.		قَدْ صَدَّقْتَ الرُّؤْيَا ۚ إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ ﴿١٠‎٥﴾
106	Това е явното изпитание.		إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ الْبَلَاءُ الْمُبِينُ ﴿١٠‎٦﴾
107	И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.		وَفَدَيْنَاهُ بِذِبْحٍ عَظِيمٍ ﴿١٠‎٧﴾
108	И оставихме за него спомен сред сетните.		وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ ﴿١٠‎٨‎﴾
109	Мир за Ибрахим!		سَلَامٌ عَلَىٰ إِبْرَاهِيمَ ﴿١٠‎٩‎﴾
110	Така награждаваме Ние благодетелните.		كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ ﴿١١٠‎﴾
111	Той бе от Нашите вярващи раби.		إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ ﴿١١١﴾
112	И го възрадвахме за Исхак – пророк от праведниците.		وَبَشَّرْنَاهُ بِإِسْحَاقَ نَبِيًّا مِّنَ الصَّالِحِينَ ﴿١١٢﴾
113	И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци имаше и благодетелни, и явни угнетители на себе си.6		وَبَارَكْنَا عَلَيْهِ وَعَلَىٰ إِسْحَاقَ ۚ وَمِن ذُرِّيَّتِهِمَا مُحْسِنٌ وَظَالِمٌ لِّنَفْسِهِ مُبِينٌ ﴿١١٣﴾
114	И въздарихме Муса и Харун [с пророчеството].		وَلَقَدْ مَنَنَّا عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَارُونَ ﴿١١٤﴾
115	И спасихме и тях, и народа им от огромното бедствие.		وَنَجَّيْنَاهُمَا وَقَوْمَهُمَا مِنَ الْكَرْبِ الْعَظِيمِ ﴿١١٥﴾
116	И им помогнахме, и те бяха победителите.		وَنَصَرْنَاهُمْ فَكَانُوا هُمُ الْغَالِبِينَ ﴿١١٦﴾
117	И дадохме на двамата разясняващото Писание.		وَآتَيْنَاهُمَا الْكِتَابَ الْمُسْتَبِينَ ﴿١١٧﴾
118	И ги насочихме по правия път.		وَهَدَيْنَاهُمَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ ﴿١١٨‎﴾
119	И оставихме за тях спомен сред сетните.		وَتَرَكْنَا عَلَيْهِمَا فِي الْآخِرِينَ ﴿١١٩‎﴾
120	Мир за Муса и Харун!		سَلَامٌ عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَارُونَ ﴿١٢٠‎﴾
121	Така награждаваме Ние благодетелните.		إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ ﴿١٢١﴾
122	Двамата бяха от Нашите вярващи раби.		إِنَّهُمَا مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ ﴿١٢٢﴾
123	И Иляс бе от пратениците.		وَإِنَّ إِلْيَاسَ لَمِنَ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٢٣﴾
124	Рече той на своя народ: “Не се ли боите?		إِذْ قَالَ لِقَوْمِهِ أَلَا تَتَّقُونَ ﴿١٢٤﴾
125	Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец		أَتَدْعُونَ بَعْلًا وَتَذَرُونَ أَحْسَنَ الْخَالِقِينَ ﴿١٢٥﴾
126	Аллах, вашия Господ и Господа на древните ви предци?”7		اللَّهَ رَبَّكُمْ وَرَبَّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ ﴿١٢٦﴾
127	Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат доведени [в Ада],		فَكَذَّبُوهُ فَإِنَّهُمْ لَمُحْضَرُونَ ﴿١٢٧﴾
128	но не и преданите раби на Аллах.		إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ ﴿١٢٨‎﴾
129	И оставихме за него спомен сред сетните.		وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ ﴿١٢٩‎﴾
130	Мир за Иляс!		سَلَامٌ عَلَىٰ إِلْ يَاسِينَ ﴿١٣٠‎﴾
131	Така награждаваме Ние благодетелните.		إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ ﴿١٣١﴾
132	Той бе от Нашите вярващи раби.		إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ ﴿١٣٢﴾
133	И Лут бе от пратениците.		وَإِنَّ لُوطًا لَّمِنَ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٣٣﴾
134	Спасихме него и семейството му – всички –		إِذْ نَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ أَجْمَعِينَ ﴿١٣٤﴾
135	освен [жена му –] една старица, която бе сред оставащите.		إِلَّا عَجُوزًا فِي الْغَابِرِينَ ﴿١٣٥﴾
136	После изтребихме другите.		ثُمَّ دَمَّرْنَا الْآخَرِينَ ﴿١٣٦﴾
137	А вие минавате покрай тях сутрин		وَإِنَّكُمْ لَتَمُرُّونَ عَلَيْهِم مُّصْبِحِينَ ﴿١٣٧﴾
138	и вечер. Не ще ли проумеете?		وَبِاللَّيْلِ ۗ أَفَلَا تَعْقِلُونَ ﴿١٣٨‎﴾
139	И Юнус бе от пратениците.		وَإِنَّ يُونُسَ لَمِنَ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٣٩‎﴾
140	Избяга той на натоварен кораб.		إِذْ أَبَقَ إِلَى الْفُلْكِ الْمَشْحُونِ ﴿١٤٠‎﴾
141	И жребий хвърлиха, и той бе от губещите.		فَسَاهَمَ فَكَانَ مِنَ الْمُدْحَضِينَ ﴿١٤١﴾
142	И го глътна китът, и заслужи порицание.		فَالْتَقَمَهُ الْحُوتُ وَهُوَ مُلِيمٌ ﴿١٤٢﴾
143	И ако не бе от възхваляващите,		فَلَوْلَا أَنَّهُ كَانَ مِنَ الْمُسَبِّحِينَ ﴿١٤٣﴾
144	щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат те възкресени.		لَلَبِثَ فِي بَطْنِهِ إِلَىٰ يَوْمِ يُبْعَثُونَ ﴿١٤٤﴾
145	Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг.		۞ فَنَبَذْنَاهُ بِالْعَرَاءِ وَهُوَ سَقِيمٌ ﴿١٤٥﴾
146	И сторихме над него да израсне храст [с широки листа] от вида на тиквата.		وَأَنبَتْنَا عَلَيْهِ شَجَرَةً مِّن يَقْطِينٍ ﴿١٤٦﴾
147	И го изпратихме при сто хиляди души, дори повече.		وَأَرْسَلْنَاهُ إِلَىٰ مِائَةِ أَلْفٍ أَوْ يَزِيدُونَ ﴿١٤٧﴾
148	И повярваха те, и ги оставихме да се наслаждават до време.		فَآمَنُوا فَمَتَّعْنَاهُمْ إِلَىٰ حِينٍ ﴿١٤٨‎﴾
149	И ги питай [о, Мухаммед] какво мислят нима за твоя Господ са дъщерите, а за тях синовете?		فَاسْتَفْتِهِمْ أَلِرَبِّكَ الْبَنَاتُ وَلَهُمُ الْبَنُونَ ﴿١٤٩‎﴾
150	Или Ние в тяхно присъствие сътворихме ангелите от женски пол?		أَمْ خَلَقْنَا الْمَلَائِكَةَ إِنَاثًا وَهُمْ شَاهِدُونَ ﴿١٥٠‎﴾
151	Ала не! Те изричат своя измислица:		أَلَا إِنَّهُم مِّنْ إِفْكِهِمْ لَيَقُولُونَ ﴿١٥١﴾
152	“Аллах роди.” Те наистина са лъжци.		وَلَدَ اللَّهُ وَإِنَّهُمْ لَكَاذِبُونَ ﴿١٥٢﴾
153	Нима Той предпочете дъщерите пред синовете?		أَصْطَفَى الْبَنَاتِ عَلَى الْبَنِينَ ﴿١٥٣﴾
154	Какво ви е, как отсъждате?		مَا لَكُمْ كَيْفَ تَحْكُمُونَ ﴿١٥٤﴾
155	Не ще ли се поучите?		أَفَلَا تَذَكَّرُونَ ﴿١٥٥﴾
156	Или имате явен довод?		أَمْ لَكُمْ سُلْطَانٌ مُّبِينٌ ﴿١٥٦﴾
157	Тогава донесете вашето писание, ако говорите истината!		فَأْتُوا بِكِتَابِكُمْ إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ ﴿١٥٧﴾
158	И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [за равносметка].		وَجَعَلُوا بَيْنَهُ وَبَيْنَ الْجِنَّةِ نَسَبًا ۚ وَلَقَدْ عَلِمَتِ الْجِنَّةُ إِنَّهُمْ لَمُحْضَرُونَ ﴿١٥٨‎﴾
159	Всечист е Аллах от онова, което Му приписват тези,		سُبْحَانَ اللَّهِ عَمَّا يَصِفُونَ ﴿١٥٩‎﴾
160	но не и преданите раби на Аллах!		إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ ﴿١٦٠‎﴾
161	И вие [о, неверници], и онова, на което служите,		فَإِنَّكُمْ وَمَا تَعْبُدُونَ ﴿١٦١﴾
162	никого не можете да изкусите срещу Него		مَا أَنتُمْ عَلَيْهِ بِفَاتِنِينَ ﴿١٦٢﴾
163	освен онези, които ще горят в Ада.		إِلَّا مَنْ هُوَ صَالِ الْجَحِيمِ ﴿١٦٣﴾
164	[Ангелите казват:] “Всеки от нас има свое определено място.		وَمَا مِنَّا إِلَّا لَهُ مَقَامٌ مَّعْلُومٌ ﴿١٦٤﴾
165	Наистина ние сме строените в редици		وَإِنَّا لَنَحْنُ الصَّافُّونَ ﴿١٦٥﴾
166	и ние сме прославящите.”		وَإِنَّا لَنَحْنُ الْمُسَبِّحُونَ ﴿١٦٦﴾
167	И [преди теб, о, Мухаммед, неверниците] казваха:		وَإِن كَانُوا لَيَقُولُونَ ﴿١٦٧﴾
168	“Ако имахме и ние писание като предците,		لَوْ أَنَّ عِندَنَا ذِكْرًا مِّنَ الْأَوَّلِينَ ﴿١٦٨‎﴾
169	щяхме да сме предани раби на Аллах.”		لَكُنَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ ﴿١٦٩‎﴾
170	[А когато дойде при тях,] не повярваха в него, но ще узнаят.		فَكَفَرُوا بِهِ ۖ فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ ﴿١٧٠‎﴾
171	Още преди казахме на нашите раби-пратеници,		وَلَقَدْ سَبَقَتْ كَلِمَتُنَا لِعِبَادِنَا الْمُرْسَلِينَ ﴿١٧١﴾
172	че именно те ще са подкрепените		إِنَّهُمْ لَهُمُ الْمَنصُورُونَ ﴿١٧٢﴾
173	и че именно Нашето войнство ще победи.		وَإِنَّ جُندَنَا لَهُمُ الْغَالِبُونَ ﴿١٧٣﴾
174	И се отвърни от тях за определен срок!		فَتَوَلَّ عَنْهُمْ حَتَّىٰ حِينٍ ﴿١٧٤﴾
175	И ги гледай, скоро и те ще видят!		وَأَبْصِرْهُمْ فَسَوْفَ يُبْصِرُونَ ﴿١٧٥﴾
176	Нима за Нашето мъчение бързат?		أَفَبِعَذَابِنَا يَسْتَعْجِلُونَ ﴿١٧٦﴾
177	Ала спусне ли се то над домовете им, колко злощастна ще е утринта за предупредените.		فَإِذَا نَزَلَ بِسَاحَتِهِمْ فَسَاءَ صَبَاحُ الْمُنذَرِينَ ﴿١٧٧﴾
178	И се отвърни от тях за определен срок!		وَتَوَلَّ عَنْهُمْ حَتَّىٰ حِينٍ ﴿١٧٨‎﴾
179	И ги гледай, скоро и те ще видят!		وَأَبْصِرْ فَسَوْفَ يُبْصِرُونَ ﴿١٧٩‎﴾
180	Пречист е твоят Господ, Господа на могъществото, от онова, което Му приписват!		سُبْحَانَ رَبِّكَ رَبِّ الْعِزَّةِ عَمَّا يَصِفُونَ ﴿١٨‎٠‎﴾
181	Мир за пратениците!		وَسَلَامٌ عَلَى الْمُرْسَلِينَ ﴿١٨‎١﴾
182	И слава на Аллах, Господа на световете!		وَالْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٨‎٢﴾

¹ Вж. 15:17-18. ↑
² Някои неверници наричали Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, “луд поет”. Трудно им било да го последват и да изоставят идолите. ↑
³ При споменаването на дървото, което расте в Ада, неверниците се надсмели: “Как е възможно в Ада да има дърво, след като огънят изгаря дърветата?” Това слово било изпитание за тях и след като не разбрали смисъла, вложен в него, те изпаднали в още по-дълбоко неверие. ↑
⁴ Сънародниците на пророка Ибрахим гадаели по звездите. Един празничен ден те му казали да дойде заедно с тях на мястото на тържеството. ↑
⁵ Ибрахим имал двама сина Исмаил и Исхак, единият от които бил определен за жертвоприношение. Свещеният Коран не споменава неговото име, но повечето тълкуватели са убедени, че това е Исмаил. Ибрахим, мир нему, чул насън да му се казва: “Бог ти повелява да пожертваш своя син.” Когато настъпило утрото, бащата се поколебал дали не го подвежда сатаната, но след като три нощи поред му се явявал същият сън, разбрал, че това е Божия повеля. Аллах искал само да изпита вярата на Своя раб и в последния миг отменил повелята. ↑
⁶ Ибрахим, мир нему, бил дарен с много чада от потомството на Исхак. От пророка Якуб насетне са се появили редица пророци. Фактът, че заедно с добродетелните имало и такива, които угнетявали себе си, показва, че произходът и потеклото не са от значение при следването на правия път или отклоняването от него. ↑
⁷ Баал бил златен идол, който се намирал в Дамаск и го почитали жителите на град Бак, наричан днес Баалбак. ↑