38. Сад

Меканска. Съдържа 88 знамения.

	Сад			ص
	В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!		بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ
1	Сад. Кълна се в Корана, носещ напомняне!		ص ۚ وَالْقُرْآنِ ذِي الذِّكْرِ ﴿١﴾
2	Ала неверниците тънат в надменност и противене.		بَلِ الَّذِينَ كَفَرُوا فِي عِزَّةٍ وَشِقَاقٍ ﴿٢﴾
3	Колко поколения погубихме преди тях! И стенеха те, но вече не бе време за спасение.1		كَمْ أَهْلَكْنَا مِن قَبْلِهِم مِّن قَرْنٍ فَنَادَوا وَّلَاتَ حِينَ مَنَاصٍ ﴿٣﴾
4	И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. И рекоха неверниците: “Този е магьосник-измамник.		وَعَجِبُوا أَن جَاءَهُم مُّنذِرٌ مِّنْهُمْ ۖ وَقَالَ الْكَافِرُونَ هَٰذَا سَاحِرٌ كَذَّابٌ ﴿٤﴾
5	Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително.”2		أَجَعَلَ الْآلِهَةَ إِلَٰهًا وَاحِدًا ۖ إِنَّ هَٰذَا لَشَيْءٌ عُجَابٌ ﴿٥﴾
6	И си тръгнаха знатните от тях: “Вървете и отстоявайте вашите богове! Именно това се възнамерява.3		وَانطَلَقَ الْمَلَأُ مِنْهُمْ أَنِ امْشُوا وَاصْبِرُوا عَلَىٰ آلِهَتِكُمْ ۖ إِنَّ هَٰذَا لَشَيْءٌ يُرَادُ ﴿٦﴾
7	Не сме чували за това в последната религия. То е само измислица.4		مَا سَمِعْنَا بِهَٰذَا فِي الْمِلَّةِ الْآخِرَةِ إِنْ هَٰذَا إِلَّا اخْتِلَاقٌ ﴿٧﴾
8	Нима на него измежду нас е низпослано Напомнянето?” Да, съмняват се в Моето Напомняне. Но те все още не са вкусили Моето мъчение.		أَأُنزِلَ عَلَيْهِ الذِّكْرُ مِن بَيْنِنَا ۚ بَلْ هُمْ فِي شَكٍّ مِّن ذِكْرِي ۖ بَل لَّمَّا يَذُوقُوا عَذَابِ ﴿٨‎﴾
9	И нима при тях са съкровищниците с милостта на твоя Господ – Всемогъщия, Даряващия?		أَمْ عِندَهُمْ خَزَائِنُ رَحْمَةِ رَبِّكَ الْعَزِيزِ الْوَهَّابِ ﴿٩‎﴾
10	Или е тяхно царството на небесата и на земята, и на всичко между тях? Тогава да се възкачат по пътищата към небесата!		أَمْ لَهُم مُّلْكُ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ فَلْيَرْتَقُوا فِي الْأَسْبَابِ ﴿١٠‎﴾
11	Те са някакво там разгромено войнство от съюзници.		جُندٌ مَّا هُنَالِكَ مَهْزُومٌ مِّنَ الْأَحْزَابِ ﴿١١﴾
12	Преди тях отричаха и народът на Нух, и адитите, и Фараонът владетелят на войските,		كَذَّبَتْ قَبْلَهُمْ قَوْمُ نُوحٍ وَعَادٌ وَفِرْعَوْنُ ذُو الْأَوْتَادِ ﴿١٢﴾
13	и народът на Лут, и самудяните, и обитателите на Горичката. Те бяха съюзени.		وَثَمُودُ وَقَوْمُ لُوطٍ وَأَصْحَابُ الْأَيْكَةِ ۚ أُولَٰئِكَ الْأَحْزَابُ ﴿١٣﴾
14	Всеки отричаше пратениците и затова се изпълни Моето наказание.		إِن كُلٌّ إِلَّا كَذَّبَ الرُّسُلَ فَحَقَّ عِقَابِ ﴿١٤﴾
15	И тези ги очаква само един Вик, за който няма отсрочка.5		وَمَا يَنظُرُ هَٰؤُلَاءِ إِلَّا صَيْحَةً وَاحِدَةً مَّا لَهَا مِن فَوَاقٍ ﴿١٥﴾
16	И казват: “Господи, ускори нашия дял преди Деня на равносметката!”		وَقَالُوا رَبَّنَا عَجِّل لَّنَا قِطَّنَا قَبْلَ يَوْمِ الْحِسَابِ ﴿١٦﴾
17	[О, Мухаммед] търпи онова, което изричат! И си спомни за нашия раб Дауд – притежателя на силата! Той винаги се обръщаше към Нас.6		اصْبِرْ عَلَىٰ مَا يَقُولُونَ وَاذْكُرْ عَبْدَنَا دَاوُودَ ذَا الْأَيْدِ ۖ إِنَّهُ أَوَّابٌ ﴿١٧﴾
18	Накарахме Ние планините да прославят с него вечер и в зори.		إِنَّا سَخَّرْنَا الْجِبَالَ مَعَهُ يُسَبِّحْنَ بِالْعَشِيِّ وَالْإِشْرَاقِ ﴿١٨‎﴾
19	И птиците насъбрани – всички му се подчиниха.		وَالطَّيْرَ مَحْشُورَةً ۖ كُلٌّ لَّهُ أَوَّابٌ ﴿١٩‎﴾
20	И укрепихме неговото царство, и му дадохме мъдростта, и точното отсъждане.		وَشَدَدْنَا مُلْكَهُ وَآتَيْنَاهُ الْحِكْمَةَ وَفَصْلَ الْخِطَابِ ﴿٢٠‎﴾
21	А стигна ли до теб вестта за спорещите, когато се покатериха в светилището?		۞ وَهَلْ أَتَاكَ نَبَأُ الْخَصْمِ إِذْ تَسَوَّرُوا الْمِحْرَابَ ﴿٢١﴾
22	Те влязоха при Дауд и той се уплаши от тях. Рекоха: “Не се страхувай! Ние сме двама спорещи, единият от които ощети другия. Отсъди между нас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път!”		إِذْ دَخَلُوا عَلَىٰ دَاوُودَ فَفَزِعَ مِنْهُمْ ۖ قَالُوا لَا تَخَفْ ۖ خَصْمَانِ بَغَىٰ بَعْضُنَا عَلَىٰ بَعْضٍ فَاحْكُم بَيْنَنَا بِالْحَقِّ وَلَا تُشْطِطْ وَاهْدِنَا إِلَىٰ سَوَاءِ الصِّرَاطِ ﴿٢٢﴾
23	[Единият рече:] “Това е моят брат. Той има деветдесет и девет овци, а пък аз имам само една овца. И рече: “Повери ми я!” И ме надви в спора.”		إِنَّ هَٰذَا أَخِي لَهُ تِسْعٌ وَتِسْعُونَ نَعْجَةً وَلِيَ نَعْجَةٌ وَاحِدَةٌ فَقَالَ أَكْفِلْنِيهَا وَعَزَّنِي فِي الْخِطَابِ ﴿٢٣﴾
24	Рече [Дауд]: “Угнетил те е, като е добавил твоята овца към своите овци. Мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, ала малцина са те.” И разбра Дауд, че Ние само го изпитвахме, и помоли своя Господ за опрощение, и падна, свеждайки чело до земята в суджуд, и се разкая.		قَالَ لَقَدْ ظَلَمَكَ بِسُؤَالِ نَعْجَتِكَ إِلَىٰ نِعَاجِهِ ۖ وَإِنَّ كَثِيرًا مِّنَ الْخُلَطَاءِ لَيَبْغِي بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ إِلَّا الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ وَقَلِيلٌ مَّا هُمْ ۗ وَظَنَّ دَاوُودُ أَنَّمَا فَتَنَّاهُ فَاسْتَغْفَرَ رَبَّهُ وَخَرَّ رَاكِعًا وَأَنَابَ  ۩ ﴿٢٤﴾
25	И му опростихме това. При Нас той е приближен и има прекрасна обител.		فَغَفَرْنَا لَهُ ذَٰلِكَ ۖ وَإِنَّ لَهُ عِندَنَا لَزُلْفَىٰ وَحُسْنَ مَآبٍ ﴿٢٥﴾
26	О, Дауд, сторихме те Ние наместник на земята, затова отсъждай между хората с правдата и не следвай страстта, та да не те отклони от пътя на Аллах! За онези, които се отклоняват от пътя на Аллах, има сурово мъчение, защото са забравили Деня на равносметката.		يَا دَاوُودُ إِنَّا جَعَلْنَاكَ خَلِيفَةً فِي الْأَرْضِ فَاحْكُم بَيْنَ النَّاسِ بِالْحَقِّ وَلَا تَتَّبِعِ الْهَوَىٰ فَيُضِلَّكَ عَن سَبِيلِ اللَّهِ ۚ إِنَّ الَّذِينَ يَضِلُّونَ عَن سَبِيلِ اللَّهِ لَهُمْ عَذَابٌ شَدِيدٌ بِمَا نَسُوا يَوْمَ الْحِسَابِ ﴿٢٦﴾
27	И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тях напразно, както си мислят неверниците. Горко на неверниците от Огъня!		وَمَا خَلَقْنَا السَّمَاءَ وَالْأَرْضَ وَمَا بَيْنَهُمَا بَاطِلًا ۚ ذَٰلِكَ ظَنُّ الَّذِينَ كَفَرُوا ۚ فَوَيْلٌ لِّلَّذِينَ كَفَرُوا مِنَ النَّارِ ﴿٢٧﴾
28	Нима ще сторим онези, които вярват и вършат праведни дела, да са като сеещите развала по земята? И нима ще сторим богобоязливите да са като разпътните?		أَمْ نَجْعَلُ الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ كَالْمُفْسِدِينَ فِي الْأَرْضِ أَمْ نَجْعَلُ الْمُتَّقِينَ كَالْفُجَّارِ ﴿٢٨‎﴾
29	Това е Книга, която низпослахме на теб [о, Мухаммед] благословена, за да размишляват над нейните знамения и за да се поучават разумните хора...		كِتَابٌ أَنزَلْنَاهُ إِلَيْكَ مُبَارَكٌ لِّيَدَّبَّرُوا آيَاتِهِ وَلِيَتَذَكَّرَ أُولُو الْأَلْبَابِ ﴿٢٩‎﴾
30	И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.		وَوَهَبْنَا لِدَاوُودَ سُلَيْمَانَ ۚ نِعْمَ الْعَبْدُ ۖ إِنَّهُ أَوَّابٌ ﴿٣٠‎﴾
31	Един следобед му бяха показани бързоноги коне, чаткащи с копита.		إِذْ عُرِضَ عَلَيْهِ بِالْعَشِيِّ الصَّافِنَاتُ الْجِيَادُ ﴿٣١﴾
32	И рече: “Заради любовта към благата пренебрегнах споменаването на своя Господ, докато [слънцето] се скри зад покривалото [на нощта].		فَقَالَ إِنِّي أَحْبَبْتُ حُبَّ الْخَيْرِ عَن ذِكْرِ رَبِّي حَتَّىٰ تَوَارَتْ بِالْحِجَابِ ﴿٣٢﴾
33	Върнете ги при мен!” И започна да пляска краката и шиите им.		رُدُّوهَا عَلَيَّ ۖ فَطَفِقَ مَسْحًا بِالسُّوقِ وَالْأَعْنَاقِ ﴿٣٣﴾
34	Вече изпитахме Сулайман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той се разкая.		وَلَقَدْ فَتَنَّا سُلَيْمَانَ وَأَلْقَيْنَا عَلَىٰ كُرْسِيِّهِ جَسَدًا ثُمَّ أَنَابَ ﴿٣٤﴾
35	Рече: “Господи мой, опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.”		قَالَ رَبِّ اغْفِرْ لِي وَهَبْ لِي مُلْكًا لَّا يَنبَغِي لِأَحَدٍ مِّن بَعْدِي ۖ إِنَّكَ أَنتَ الْوَهَّابُ ﴿٣٥﴾
36	И му подчинихме вятъра леко да духа според неговата повеля, където поиска.		فَسَخَّرْنَا لَهُ الرِّيحَ تَجْرِي بِأَمْرِهِ رُخَاءً حَيْثُ أَصَابَ ﴿٣٦﴾
37	И сатаните – едни да строят, други да се гмуркат,		وَالشَّيَاطِينَ كُلَّ بَنَّاءٍ وَغَوَّاصٍ ﴿٣٧﴾
38	а трети – вързани в окови...		وَآخَرِينَ مُقَرَّنِينَ فِي الْأَصْفَادِ ﴿٣٨‎﴾
39	Това е Нашият дар [за теб, о, Сулайман], облагодетелствай, или се въздържай безмерно!		هَٰذَا عَطَاؤُنَا فَامْنُنْ أَوْ أَمْسِكْ بِغَيْرِ حِسَابٍ ﴿٣٩‎﴾
40	И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител.		وَإِنَّ لَهُ عِندَنَا لَزُلْفَىٰ وَحُسْنَ مَآبٍ ﴿٤٠‎﴾
41	И спомни си Нашия раб Айюб. Той позова своя Господ: “Сатаната ми причини беда и мъчение.”		وَاذْكُرْ عَبْدَنَا أَيُّوبَ إِذْ نَادَىٰ رَبَّهُ أَنِّي مَسَّنِيَ الشَّيْطَانُ بِنُصْبٍ وَعَذَابٍ ﴿٤١﴾
42	[Аллах рече:] “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”7		ارْكُضْ بِرِجْلِكَ ۖ هَٰذَا مُغْتَسَلٌ بَارِدٌ وَشَرَابٌ ﴿٤٢﴾
43	И му дарихме [отново] неговото семейство, и още толкова заедно с тях - милост от Нас и поука за разумните хора.8		وَوَهَبْنَا لَهُ أَهْلَهُ وَمِثْلَهُم مَّعَهُمْ رَحْمَةً مِّنَّا وَذِكْرَىٰ لِأُولِي الْأَلْبَابِ ﴿٤٣﴾
44	“И вземи в длан снопче сламки, и удари с него, и не нарушавай клетвата си!” И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.		وَخُذْ بِيَدِكَ ضِغْثًا فَاضْرِب بِّهِ وَلَا تَحْنَثْ ۗ إِنَّا وَجَدْنَاهُ صَابِرًا ۚ نِّعْمَ الْعَبْدُ ۖ إِنَّهُ أَوَّابٌ ﴿٤٤﴾
45	И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб – притежатели на сила и прозорливост!		وَاذْكُرْ عِبَادَنَا إِبْرَاهِيمَ وَإِسْحَاقَ وَيَعْقُوبَ أُولِي الْأَيْدِي وَالْأَبْصَارِ ﴿٤٥﴾
46	И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното].		إِنَّا أَخْلَصْنَاهُم بِخَالِصَةٍ ذِكْرَى الدَّارِ ﴿٤٦﴾
47	И те са при Нас сред добрите избраници.		وَإِنَّهُمْ عِندَنَا لَمِنَ الْمُصْطَفَيْنَ الْأَخْيَارِ ﴿٤٧﴾
48	И спомни си Исмаил и ал-Ясаа, и Зу-л-Кифл! И те са сред добрите.		وَاذْكُرْ إِسْمَاعِيلَ وَالْيَسَعَ وَذَا الْكِفْلِ ۖ وَكُلٌّ مِّنَ الْأَخْيَارِ ﴿٤٨‎﴾
49	Това е напомняне. За богобоязливите има прекрасна обител –		هَٰذَا ذِكْرٌ ۚ وَإِنَّ لِلْمُتَّقِينَ لَحُسْنَ مَآبٍ ﴿٤٩‎﴾
50	Градините Адн с разтворени за тях врати.		جَنَّاتِ عَدْنٍ مُّفَتَّحَةً لَّهُمُ الْأَبْوَابُ ﴿٥٠‎﴾
51	Облегнати там, пожелават разни плодове и питиета.		مُتَّكِئِينَ فِيهَا يَدْعُونَ فِيهَا بِفَاكِهَةٍ كَثِيرَةٍ وَشَرَابٍ ﴿٥١﴾
52	И ще има при тях връстнички с целомъдрен поглед.		۞ وَعِندَهُمْ قَاصِرَاتُ الطَّرْفِ أَتْرَابٌ ﴿٥٢﴾
53	“Това ви е обещано за Деня на равносметката.		هَٰذَا مَا تُوعَدُونَ لِيَوْمِ الْحِسَابِ ﴿٥٣﴾
54	Това е Нашето препитание. Няма то изчерпване.”		إِنَّ هَٰذَا لَرِزْقُنَا مَا لَهُ مِن نَّفَادٍ ﴿٥٤﴾
55	Така е! А за престъпилите има злощастно завръщане		هَٰذَا ۚ وَإِنَّ لِلطَّاغِينَ لَشَرَّ مَآبٍ ﴿٥٥﴾
56	Адът, в който ще горят. И колко лош е за постеля той!		جَهَنَّمَ يَصْلَوْنَهَا فَبِئْسَ الْمِهَادُ ﴿٥٦﴾
57	Така е! И нека вкусят това – вряща вода и гной!		هَٰذَا فَلْيَذُوقُوهُ حَمِيمٌ وَغَسَّاقٌ ﴿٥٧﴾
58	И други [мъчения] от същия вид.9		وَآخَرُ مِن شَكْلِهِ أَزْوَاجٌ ﴿٥٨‎﴾
59	“Това е тълпа, нахълтала заедно с вас. Няма поздрав за тях. Те ще горят в Огъня.”		هَٰذَا فَوْجٌ مُّقْتَحِمٌ مَّعَكُمْ ۖ لَا مَرْحَبًا بِهِمْ ۚ إِنَّهُمْ صَالُو النَّارِ ﴿٥٩‎﴾
60	Ще отвърнат: “Не, за вас няма поздрав. Вие ни навлякохте това. И колко лошо е то за обиталище!”		قَالُوا بَلْ أَنتُمْ لَا مَرْحَبًا بِكُمْ ۖ أَنتُمْ قَدَّمْتُمُوهُ لَنَا ۖ فَبِئْسَ الْقَرَارُ ﴿٦٠‎﴾
61	Ще рекат: “Господи наш, за онзи, който ни навлече това, надбави двойно мъчение в Огъня!”		قَالُوا رَبَّنَا مَن قَدَّمَ لَنَا هَٰذَا فَزِدْهُ عَذَابًا ضِعْفًا فِي النَّارِ ﴿٦١﴾
62	И ще рекат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас] хора, които смятахме за злосторници?		وَقَالُوا مَا لَنَا لَا نَرَىٰ رِجَالًا كُنَّا نَعُدُّهُم مِّنَ الْأَشْرَارِ ﴿٦٢﴾
63	Тогава им се подигравахме или не ги забелязвахме.”		أَتَّخَذْنَاهُمْ سِخْرِيًّا أَمْ زَاغَتْ عَنْهُمُ الْأَبْصَارُ ﴿٦٣﴾
64	Такава е истината за свадата между обитателите на Огъня.		إِنَّ ذَٰلِكَ لَحَقٌّ تَخَاصُمُ أَهْلِ النَّارِ ﴿٦٤﴾
65	Кажи [о, Мухаммед]: “Аз съм само предупредител. Няма друг бог освен Аллах, Единосъщия, Покоряващия,		قُلْ إِنَّمَا أَنَا مُنذِرٌ ۖ وَمَا مِنْ إِلَٰهٍ إِلَّا اللَّهُ الْوَاحِدُ الْقَهَّارُ ﴿٦٥﴾
66	Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях, Всемогъщия, Многоопрощаващия!”		رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا الْعَزِيزُ الْغَفَّارُ ﴿٦٦﴾
67	Кажи: “[Коранът –] това е велико известие,		قُلْ هُوَ نَبَأٌ عَظِيمٌ ﴿٦٧﴾
68	от което вие се отвръщате.		أَنتُمْ عَنْهُ مُعْرِضُونَ ﴿٦٨‎﴾
69	Нямах знание за най-върховните на небесата [ангели] как спорят.		مَا كَانَ لِيَ مِنْ عِلْمٍ بِالْمَلَإِ الْأَعْلَىٰ إِذْ يَخْتَصِمُونَ ﴿٦٩‎﴾
70	Разкрива ми се само, че съм явен предупредител.”		إِن يُوحَىٰ إِلَيَّ إِلَّا أَنَّمَا أَنَا نَذِيرٌ مُّبِينٌ ﴿٧٠‎﴾
71	Твоят Господ рече на ангелите: “Ще сътворя Аз човек от глина.		إِذْ قَالَ رَبُّكَ لِلْمَلَائِكَةِ إِنِّي خَالِقٌ بَشَرًا مِّن طِينٍ ﴿٧١﴾
72	И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него!”		فَإِذَا سَوَّيْتُهُ وَنَفَخْتُ فِيهِ مِن رُّوحِي فَقَعُوا لَهُ سَاجِدِينَ ﴿٧٢﴾
73	И се поклониха ангелите всички вкупом,		فَسَجَدَ الْمَلَائِكَةُ كُلُّهُمْ أَجْمَعُونَ ﴿٧٣﴾
74	освен Иблис. Той се възгордя и стана от неверниците.		إِلَّا إِبْلِيسَ اسْتَكْبَرَ وَكَانَ مِنَ الْكَافِرِينَ ﴿٧٤﴾
75	Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своята Ръка? Възгордя ли се, или си високопоставен?”		قَالَ يَا إِبْلِيسُ مَا مَنَعَكَ أَن تَسْجُدَ لِمَا خَلَقْتُ بِيَدَيَّ ۖ أَسْتَكْبَرْتَ أَمْ كُنتَ مِنَ الْعَالِينَ ﴿٧٥﴾
76	Рече: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.”		قَالَ أَنَا خَيْرٌ مِّنْهُ ۖ خَلَقْتَنِي مِن نَّارٍ وَخَلَقْتَهُ مِن طِينٍ ﴿٧٦﴾
77	Рече: “Тогава излез от Рая! Ти си прокуден.		قَالَ فَاخْرُجْ مِنْهَا فَإِنَّكَ رَجِيمٌ ﴿٧٧﴾
78	И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.”		وَإِنَّ عَلَيْكَ لَعْنَتِي إِلَىٰ يَوْمِ الدِّينِ ﴿٧٨‎﴾
79	Рече: “Господи, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат възкресени!”		قَالَ رَبِّ فَأَنظِرْنِي إِلَىٰ يَوْمِ يُبْعَثُونَ ﴿٧٩‎﴾
80	Рече: “Ще си сред отсрочените		قَالَ فَإِنَّكَ مِنَ الْمُنظَرِينَ ﴿٨‎٠‎﴾
81	до определения Ден.”		إِلَىٰ يَوْمِ الْوَقْتِ الْمَعْلُومِ ﴿٨‎١﴾
82	Рече [Иблис]: “Кълна се в Твоето могъщество, аз непременно ще ги изкушавам всички,		قَالَ فَبِعِزَّتِكَ لَأُغْوِيَنَّهُمْ أَجْمَعِينَ ﴿٨‎٢﴾
83	освен Твоите предани раби сред тях.”		إِلَّا عِبَادَكَ مِنْهُمُ الْمُخْلَصِينَ ﴿٨‎٣﴾
84	Рече [Аллах]: “Истина е, само истината казвам		قَالَ فَالْحَقُّ وَالْحَقَّ أَقُولُ ﴿٨‎٤﴾
85	непременно ще напълня Ада с теб и всички от тях, които те последват.”		لَأَمْلَأَنَّ جَهَنَّمَ مِنكَ وَمِمَّن تَبِعَكَ مِنْهُمْ أَجْمَعِينَ ﴿٨‎٥﴾
86	Кажи [о, Мухаммед]: “Не моля от вас отплата за това и не съм от онези, които добавят от себе си.”		قُلْ مَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ وَمَا أَنَا مِنَ الْمُتَكَلِّفِينَ ﴿٨‎٦﴾
87	Това е само Напомняне за световете.		إِنْ هُوَ إِلَّا ذِكْرٌ لِّلْعَالَمِينَ ﴿٨‎٧﴾
88	След време ще узнаете вестите в него.		وَلَتَعْلَمُنَّ نَبَأَهُ بَعْدَ حِينٍ ﴿٨‎٨‎﴾

¹ “... преди тях” – преди меканските неверници. ↑
² С тези слова курайшите отричали Мухаммед. Когато той, мир нему, ги посъветвал да засвидетелстват, че Аллах е един, съдружаващите казали: “Как може единствен бог да управлява всичките същества?”. И не склонили да повярват. ↑
³ С други думи, те внушават, че със своята проповед Мухаммед желае да получи високо положение и надмощие. ↑
⁴ Последната религия за тях е християнството. ↑
⁵ Този Вик е първото протръбяване с Рога в Съдния ден. ↑
⁶ Силата на пророка Дауд се проявявала в издръжливостта му при богослужението. Ден говеел, ден се хранел, спял само през една третина от нощта, а през останалото време се отдавал на покланяне. ↑
⁷ Айюб, мир нему, се измил с тази вода и се избавил едновременно от всички свои болести. ↑
⁸ След като били разделени, пророкът Айюб и неговото семейство се събрали. Числеността им се удвоила и ги обгърнало изобилие. Според преданието жената на Айюб, мир нему, един ден се провинила и Айюб се заклел, че когато оздравее, ще й удари сто тояги. Но съпругата му проявила грижи и саможертва, затова Аллах Всевишния определил стоте сламки като символичен жест в изпълнение на клетвата. ↑
⁹ Големите грешници в Огъня ще кажат на своите последователи: ↑