43. Аз-Зухруф

Меканска, с изключение на знамение 45, което, както се твърди, е мединско. Съдържа 89 знамения.

	Украсата			الزخرف
	В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!		بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ
1	Ха. Мим.		حم ﴿١﴾
2	Кълна се в ясната Книга.		وَالْكِتَابِ الْمُبِينِ ﴿٢﴾
3	Ние я сторихме Коран на арабски, за да проумеете.		إِنَّا جَعَلْنَاهُ قُرْآنًا عَرَبِيًّا لَّعَلَّكُمْ تَعْقِلُونَ ﴿٣﴾
4	Той е в Книгата–майка при Нас – възвисен, мъдър.		وَإِنَّهُ فِي أُمِّ الْكِتَابِ لَدَيْنَا لَعَلِيٌّ حَكِيمٌ ﴿٤﴾
5	Нима ще ви лишим от Напомнянето, защото сте хора престъпващи?		أَفَنَضْرِبُ عَنكُمُ الذِّكْرَ صَفْحًا أَن كُنتُمْ قَوْمًا مُّسْرِفِينَ ﴿٥﴾
6	И колко пророци изпратихме сред предците!		وَكَمْ أَرْسَلْنَا مِن نَّبِيٍّ فِي الْأَوَّلِينَ ﴿٦﴾
7	И не е отиваше при тях пророк, без да му се подиграят.		وَمَا يَأْتِيهِم مِّن نَّبِيٍّ إِلَّا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُونَ ﴿٧﴾
8	И погубихме по-силни от тях. Отминаха много примери с предците.		فَأَهْلَكْنَا أَشَدَّ مِنْهُم بَطْشًا وَمَضَىٰ مَثَلُ الْأَوَّلِينَ ﴿٨‎﴾
9	И ако ги попиташ кой е сътворил небесата и земята, ще рекат: “Сътворил ги е Всемогъщия, Всезнаещия,		وَلَئِن سَأَلْتَهُم مَّنْ خَلَقَ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضَ لَيَقُولُنَّ خَلَقَهُنَّ الْعَزِيزُ الْعَلِيمُ ﴿٩‎﴾
10	Който стори земята да е постеля за вас и прокара там друмища, за да се напътвате.		الَّذِي جَعَلَ لَكُمُ الْأَرْضَ مَهْدًا وَجَعَلَ لَكُمْ فِيهَا سُبُلًا لَّعَلَّكُمْ تَهْتَدُونَ ﴿١٠‎﴾
11	И Който изсипва от небето вода с мярка, и съживява с нея мъртвата земя. Така ще бъдете извадени [от гробовете].		وَالَّذِي نَزَّلَ مِنَ السَّمَاءِ مَاءً بِقَدَرٍ فَأَنشَرْنَا بِهِ بَلْدَةً مَّيْتًا ۚ كَذَٰلِكَ تُخْرَجُونَ ﴿١١﴾
12	И Който сътвори всички видове, и стори за вас корабите и добитъка да са средство за пътуване,		وَالَّذِي خَلَقَ الْأَزْوَاجَ كُلَّهَا وَجَعَلَ لَكُم مِّنَ الْفُلْكِ وَالْأَنْعَامِ مَا تَرْكَبُونَ ﴿١٢﴾
13	за да се настанявате на гърбовете им и да споменавате благодатта на своя Господ, щом се настаните върху тях, и да казвате: “Всечист е Онзи, Който подчини това на нас! Ние сме неспособни за това.		لِتَسْتَوُوا عَلَىٰ ظُهُورِهِ ثُمَّ تَذْكُرُوا نِعْمَةَ رَبِّكُمْ إِذَا اسْتَوَيْتُمْ عَلَيْهِ وَتَقُولُوا سُبْحَانَ الَّذِي سَخَّرَ لَنَا هَٰذَا وَمَا كُنَّا لَهُ مُقْرِنِينَ ﴿١٣﴾
14	При своя Господ ще се завърнем.”		وَإِنَّا إِلَىٰ رَبِّنَا لَمُنقَلِبُونَ ﴿١٤﴾
15	И Му приписаха [неверниците] част от Неговите раби. Човекът е явен неблагодарник.1		وَجَعَلُوا لَهُ مِنْ عِبَادِهِ جُزْءًا ۚ إِنَّ الْإِنسَانَ لَكَفُورٌ مُّبِينٌ ﴿١٥﴾
16	Нима от онова, което е сътворил, Той си взе дъщери, а на вас дари синовете?		أَمِ اتَّخَذَ مِمَّا يَخْلُقُ بَنَاتٍ وَأَصْفَاكُم بِالْبَنِينَ ﴿١٦﴾
17	И когато известят някого от тях за раждането на онова, което той приписва на Аллах, лицето му помрачнява и спотайва печал.2		وَإِذَا بُشِّرَ أَحَدُهُم بِمَا ضَرَبَ لِلرَّحْمَٰنِ مَثَلًا ظَلَّ وَجْهُهُ مُسْوَدًّا وَهُوَ كَظِيمٌ ﴿١٧﴾
18	Нима [Му приписват] онези, които израстват сред накити и в спора са безсилни?		أَوَمَن يُنَشَّأُ فِي الْحِلْيَةِ وَهُوَ فِي الْخِصَامِ غَيْرُ مُبِينٍ ﴿١٨‎﴾
19	Те сметнаха за женски ангелите, които са рабите на Всемилостивия. Нима присъстваха на тяхното сътворяване? Ще се запише тяхното твърдение и ще бъдат разпитвани.		وَجَعَلُوا الْمَلَائِكَةَ الَّذِينَ هُمْ عِبَادُ الرَّحْمَٰنِ إِنَاثًا ۚ أَشَهِدُوا خَلْقَهُمْ ۚ سَتُكْتَبُ شَهَادَتُهُمْ وَيُسْأَلُونَ ﴿١٩‎﴾
20	И казват: “Ако Всемилостивия пожелаеше, нямаше да им служим [на идолите].” Те нямат знание за това, а само съчиняват.		وَقَالُوا لَوْ شَاءَ الرَّحْمَٰنُ مَا عَبَدْنَاهُم ۗ مَّا لَهُم بِذَٰلِكَ مِنْ عِلْمٍ ۖ إِنْ هُمْ إِلَّا يَخْرُصُونَ ﴿٢٠‎﴾
21	Или им дадохме друга книга преди това, та към нея се придържат?		أَمْ آتَيْنَاهُمْ كِتَابًا مِّن قَبْلِهِ فَهُم بِهِ مُسْتَمْسِكُونَ ﴿٢١﴾
22	Не! Рекоха: “Заварихме предците си с религия. И ние по техните стъпки вървим.”		بَلْ قَالُوا إِنَّا وَجَدْنَا آبَاءَنَا عَلَىٰ أُمَّةٍ وَإِنَّا عَلَىٰ آثَارِهِم مُّهْتَدُونَ ﴿٢٢﴾
23	И така, преди теб не изпратихме в никое селище предупредител, без живеещите там в доволство да рекат: “Заварихме предците си с религия и ние техните стъпки следваме.3		وَكَذَٰلِكَ مَا أَرْسَلْنَا مِن قَبْلِكَ فِي قَرْيَةٍ مِّن نَّذِيرٍ إِلَّا قَالَ مُتْرَفُوهَا إِنَّا وَجَدْنَا آبَاءَنَا عَلَىٰ أُمَّةٍ وَإِنَّا عَلَىٰ آثَارِهِم مُّقْتَدُونَ ﴿٢٣﴾
24	Рече: “Нима и ако съм дошъл при вас с по-добро напътване от това, с което заварихте предците си?” Рекоха: “Не вярваме в това, с което сте изпратени.”4		۞ قَالَ أَوَلَوْ جِئْتُكُم بِأَهْدَىٰ مِمَّا وَجَدتُّمْ عَلَيْهِ آبَاءَكُمْ ۖ قَالُوا إِنَّا بِمَا أُرْسِلْتُم بِهِ كَافِرُونَ ﴿٢٤﴾
25	И им отмъстихме. И виж какъв бе краят на отричащите!		فَانتَقَمْنَا مِنْهُمْ ۖ فَانظُرْ كَيْفَ كَانَ عَاقِبَةُ الْمُكَذِّبِينَ ﴿٢٥﴾
26	Ибрахим рече на своя баща и на своя народ: “Аз отхвърлям това, на което служите,		وَإِذْ قَالَ إِبْرَاهِيمُ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ إِنَّنِي بَرَاءٌ مِّمَّا تَعْبُدُونَ ﴿٢٦﴾
27	а [служа] само на Онзи, Който ме е създал. Той ще ме напъти.”		إِلَّا الَّذِي فَطَرَنِي فَإِنَّهُ سَيَهْدِينِ ﴿٢٧﴾
28	И стори Той това слово да остане у неговите потомци, за да се върнат [към него].5		وَجَعَلَهَا كَلِمَةً بَاقِيَةً فِي عَقِبِهِ لَعَلَّهُمْ يَرْجِعُونَ ﴿٢٨‎﴾
29	Да, на тези [неверници] и на техните предци дадох да се насладят, докато при тях дойде истината и явен пратеник.6		بَلْ مَتَّعْتُ هَٰؤُلَاءِ وَآبَاءَهُمْ حَتَّىٰ جَاءَهُمُ الْحَقُّ وَرَسُولٌ مُّبِينٌ ﴿٢٩‎﴾
30	И щом истината дойде при тях, рекоха: “Това е магия. Ние не вярваме в нея.”		وَلَمَّا جَاءَهُمُ الْحَقُّ قَالُوا هَٰذَا سِحْرٌ وَإِنَّا بِهِ كَافِرُونَ ﴿٣٠‎﴾
31	И рекоха: “Защо този Коран не бе низпослан на някой големец от двете селища?”7		وَقَالُوا لَوْلَا نُزِّلَ هَٰذَا الْقُرْآنُ عَلَىٰ رَجُلٍ مِّنَ الْقَرْيَتَيْنِ عَظِيمٍ ﴿٣١﴾
32	Нима те разпределят милостта на твоя Господ? Ние разпределяме помежду им тяхното препитание в земния живот и въздигаме едни от тях над други, та едните да се възползват от другите. А милостта на твоя Господ е по-добро от онова, което те трупат.		أَهُمْ يَقْسِمُونَ رَحْمَتَ رَبِّكَ ۚ نَحْنُ قَسَمْنَا بَيْنَهُم مَّعِيشَتَهُمْ فِي الْحَيَاةِ الدُّنْيَا ۚ وَرَفَعْنَا بَعْضَهُمْ فَوْقَ بَعْضٍ دَرَجَاتٍ لِّيَتَّخِذَ بَعْضُهُم بَعْضًا سُخْرِيًّا ۗ وَرَحْمَتُ رَبِّكَ خَيْرٌ مِّمَّا يَجْمَعُونَ ﴿٣٢﴾
33	Ако хората не биха станали единна общност от [неверници], щяхме да направим за домовете на онези, които не вярват във Всемилостивия, сребърни покриви и стълбища, по които да се изкачват,		وَلَوْلَا أَن يَكُونَ النَّاسُ أُمَّةً وَاحِدَةً لَّجَعَلْنَا لِمَن يَكْفُرُ بِالرَّحْمَٰنِ لِبُيُوتِهِمْ سُقُفًا مِّن فِضَّةٍ وَمَعَارِجَ عَلَيْهَا يَظْهَرُونَ ﴿٣٣﴾
34	и [сребърни] врати за домовете им, и престоли, на които да се облягат,		وَلِبُيُوتِهِمْ أَبْوَابًا وَسُرُرًا عَلَيْهَا يَتَّكِئُونَ ﴿٣٤﴾
35	и украса. Но всичко това е само насладата на земния живот. А отвъдният при твоя Господ е за богобоязливите.		وَزُخْرُفًا ۚ وَإِن كُلُّ ذَٰلِكَ لَمَّا مَتَاعُ الْحَيَاةِ الدُّنْيَا ۚ وَالْآخِرَةُ عِندَ رَبِّكَ لِلْمُتَّقِينَ ﴿٣٥﴾
36	А за онзи, който се отдръпва от напомнянето на Всемилостивия, определяме един сатана, той да му е приятел.		وَمَن يَعْشُ عَن ذِكْرِ الرَّحْمَٰنِ نُقَيِّضْ لَهُ شَيْطَانًا فَهُوَ لَهُ قَرِينٌ ﴿٣٦﴾
37	Тези [сатани] ги възпират от пътя, а те мислят, че са напътени.		وَإِنَّهُمْ لَيَصُدُّونَهُمْ عَنِ السَّبِيلِ وَيَحْسَبُونَ أَنَّهُم مُّهْتَدُونَ ﴿٣٧﴾
38	А когато се яви той пред Нас, казва [на сатаната]: “Ах, да имаше между мен и теб разстояние, колкото от изток до запад! Колко лош приятел си бил!”		حَتَّىٰ إِذَا جَاءَنَا قَالَ يَا لَيْتَ بَيْنِي وَبَيْنَكَ بُعْدَ الْمَشْرِقَيْنِ فَبِئْسَ الْقَرِينُ ﴿٣٨‎﴾
39	И не ще ви е от полза Днес съучастието в мъчението, щом бяхте угнетители.		وَلَن يَنفَعَكُمُ الْيَوْمَ إِذ ظَّلَمْتُمْ أَنَّكُمْ فِي الْعَذَابِ مُشْتَرِكُونَ ﴿٣٩‎﴾
40	Нима ти [о, Мухаммед] ще накараш глухия да чуе или ще напътиш слепия и онзи, който е в явна заблуда?		أَفَأَنتَ تُسْمِعُ الصُّمَّ أَوْ تَهْدِي الْعُمْيَ وَمَن كَانَ فِي ضَلَالٍ مُّبِينٍ ﴿٤٠‎﴾
41	И да те приберем, Ние ще им отмъстим.		فَإِمَّا نَذْهَبَنَّ بِكَ فَإِنَّا مِنْهُم مُّنتَقِمُونَ ﴿٤١﴾
42	Или ще ти покажем онова, с което ги заплашвахме. Ние имаме надмощие.		أَوْ نُرِيَنَّكَ الَّذِي وَعَدْنَاهُمْ فَإِنَّا عَلَيْهِم مُّقْتَدِرُونَ ﴿٤٢﴾
43	И се придържай към откровението, което ти бе разкрито! Ти си на правия път.		فَاسْتَمْسِكْ بِالَّذِي أُوحِيَ إِلَيْكَ ۖ إِنَّكَ عَلَىٰ صِرَاطٍ مُّسْتَقِيمٍ ﴿٤٣﴾
44	То наистина е чест за теб и за твоя народ. И ще бъдете разпитвани.		وَإِنَّهُ لَذِكْرٌ لَّكَ وَلِقَوْمِكَ ۖ وَسَوْفَ تُسْأَلُونَ ﴿٤٤﴾
45	И питай онези от Нашите пратеници, които изпратихме преди теб, дали сме сторвали Ние други богове, на които да се служи, вместо на Всемилостивия!8		وَاسْأَلْ مَنْ أَرْسَلْنَا مِن قَبْلِكَ مِن رُّسُلِنَا أَجَعَلْنَا مِن دُونِ الرَّحْمَٰنِ آلِهَةً يُعْبَدُونَ ﴿٤٥﴾
46	И Муса изпратихме с Нашите знамения при Фараона и знатните му хора, и той рече: “Аз съм пратеник от Господа на световете.”		وَلَقَدْ أَرْسَلْنَا مُوسَىٰ بِآيَاتِنَا إِلَىٰ فِرْعَوْنَ وَمَلَئِهِ فَقَالَ إِنِّي رَسُولُ رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿٤٦﴾
47	И когато им донесе Нашите знамения, те им се подиграха.		فَلَمَّا جَاءَهُم بِآيَاتِنَا إِذَا هُم مِّنْهَا يَضْحَكُونَ ﴿٤٧﴾
48	И всяко знамение, което им показвахме, бе по-голямо от предишното. И ги сграбчвахме с мъчението, за да се завърнат [към правия път].		وَمَا نُرِيهِم مِّنْ آيَةٍ إِلَّا هِيَ أَكْبَرُ مِنْ أُخْتِهَا ۖ وَأَخَذْنَاهُم بِالْعَذَابِ لَعَلَّهُمْ يَرْجِعُونَ ﴿٤٨‎﴾
49	И рекоха: “О, вълшебнико, позови за нас своя Господ за онова, което ти е обещал! И непременно ще се напътим.”		وَقَالُوا يَا أَيُّهَ السَّاحِرُ ادْعُ لَنَا رَبَّكَ بِمَا عَهِدَ عِندَكَ إِنَّنَا لَمُهْتَدُونَ ﴿٤٩‎﴾
50	И когато отмахнахме от тях мъчението, ето ги – нарушиха обещанието!		فَلَمَّا كَشَفْنَا عَنْهُمُ الْعَذَابَ إِذَا هُمْ يَنكُثُونَ ﴿٥٠‎﴾
51	И призова Фараонът своя народ, и рече: “О, народе мой, нима не принадлежи на мен властта над Египет и над тези реки, течащи край мен? Нима не виждате?9		وَنَادَىٰ فِرْعَوْنُ فِي قَوْمِهِ قَالَ يَا قَوْمِ أَلَيْسَ لِي مُلْكُ مِصْرَ وَهَٰذِهِ الْأَنْهَارُ تَجْرِي مِن تَحْتِي ۖ أَفَلَا تُبْصِرُونَ ﴿٥١﴾
52	Нима не съм по-добър от този, който е слаб и едвам обяснява?		أَمْ أَنَا خَيْرٌ مِّنْ هَٰذَا الَّذِي هُوَ مَهِينٌ وَلَا يَكَادُ يُبِينُ ﴿٥٢﴾
53	И защо не му бяха дарени гривни от злато или защо не дойдоха ангелите с него за подкрепа?”		فَلَوْلَا أُلْقِيَ عَلَيْهِ أَسْوِرَةٌ مِّن ذَهَبٍ أَوْ جَاءَ مَعَهُ الْمَلَائِكَةُ مُقْتَرِنِينَ ﴿٥٣﴾
54	И така подведе той своя народ, и те му се покориха. Наистина бяха нечестиви хора.		فَاسْتَخَفَّ قَوْمَهُ فَأَطَاعُوهُ ۚ إِنَّهُمْ كَانُوا قَوْمًا فَاسِقِينَ ﴿٥٤﴾
55	И когато Ни разгневиха, им отмъстихме и ги издавихме всичките.		فَلَمَّا آسَفُونَا انتَقَمْنَا مِنْهُمْ فَأَغْرَقْنَاهُمْ أَجْمَعِينَ ﴿٥٥﴾
56	И ги сторихме да са поука и пример за идните.		فَجَعَلْنَاهُمْ سَلَفًا وَمَثَلًا لِّلْآخِرِينَ ﴿٥٦﴾
57	И когато синът на Мариам бе даден за пример, ето – твоят народ му се подигра!10		۞ وَلَمَّا ضُرِبَ ابْنُ مَرْيَمَ مَثَلًا إِذَا قَوْمُكَ مِنْهُ يَصِدُّونَ ﴿٥٧﴾
58	И рекоха: “Нашите богове ли са по-добри или той [Иса]?” Дадоха ти го само за спор. Да, те са заядлив народ.		وَقَالُوا أَآلِهَتُنَا خَيْرٌ أَمْ هُوَ ۚ مَا ضَرَبُوهُ لَكَ إِلَّا جَدَلًا ۚ بَلْ هُمْ قَوْمٌ خَصِمُونَ ﴿٥٨‎﴾
59	Той е само раб, комуто Ние дадохме благодат и го сторихме пример за синовете на Исраил.11		إِنْ هُوَ إِلَّا عَبْدٌ أَنْعَمْنَا عَلَيْهِ وَجَعَلْنَاهُ مَثَلًا لِّبَنِي إِسْرَائِيلَ ﴿٥٩‎﴾
60	И ако пожелаехме, щяхме да сторим ангели вместо вас да останат на земята.		وَلَوْ نَشَاءُ لَجَعَلْنَا مِنكُم مَّلَائِكَةً فِي الْأَرْضِ يَخْلُفُونَ ﴿٦٠‎﴾
61	Той е знак за Часа. И не се съмнявайте в него, и Ме следвайте! Това е правият път.12		وَإِنَّهُ لَعِلْمٌ لِّلسَّاعَةِ فَلَا تَمْتَرُنَّ بِهَا وَاتَّبِعُونِ ۚ هَٰذَا صِرَاطٌ مُّسْتَقِيمٌ ﴿٦١﴾
62	И сатаната да не ви отклони! Той е ваш явен враг.		وَلَا يَصُدَّنَّكُمُ الشَّيْطَانُ ۖ إِنَّهُ لَكُمْ عَدُوٌّ مُّبِينٌ ﴿٦٢﴾
63	И когато Иса донесе ясните знаци, рече: “Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете!		وَلَمَّا جَاءَ عِيسَىٰ بِالْبَيِّنَاتِ قَالَ قَدْ جِئْتُكُم بِالْحِكْمَةِ وَلِأُبَيِّنَ لَكُم بَعْضَ الَّذِي تَخْتَلِفُونَ فِيهِ ۖ فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿٦٣﴾
64	Аллах е моят Господ и вашият Господ. Затова единствено на Него служете! Това е правият път.”		إِنَّ اللَّهَ هُوَ رَبِّي وَرَبُّكُمْ فَاعْبُدُوهُ ۚ هَٰذَا صِرَاطٌ مُّسْتَقِيمٌ ﴿٦٤﴾
65	Но групите сред тях изпаднаха в разногласие [относно Иса]. Горко на угнетителите от мъчение в болезнения Ден!		فَاخْتَلَفَ الْأَحْزَابُ مِن بَيْنِهِمْ ۖ فَوَيْلٌ لِّلَّذِينَ ظَلَمُوا مِنْ عَذَابِ يَوْمٍ أَلِيمٍ ﴿٦٥﴾
66	Нима очакват друго освен Часът да дойде при тях внезапно, без да усетят?		هَلْ يَنظُرُونَ إِلَّا السَّاعَةَ أَن تَأْتِيَهُم بَغْتَةً وَهُمْ لَا يَشْعُرُونَ ﴿٦٦﴾
67	В този Ден приятелите ще са врагове един на друг освен богобоязливите.		الْأَخِلَّاءُ يَوْمَئِذٍ بَعْضُهُمْ لِبَعْضٍ عَدُوٌّ إِلَّا الْمُتَّقِينَ ﴿٦٧﴾
68	“О, раби Мои, Днес няма страх за вас и не ще скърбите!		يَا عِبَادِ لَا خَوْفٌ عَلَيْكُمُ الْيَوْمَ وَلَا أَنتُمْ تَحْزَنُونَ ﴿٦٨‎﴾
69	Вие, които повярвахте в Нашите знамения и бяхте отдадени –		الَّذِينَ آمَنُوا بِآيَاتِنَا وَكَانُوا مُسْلِمِينَ ﴿٦٩‎﴾
70	влезте в Рая, вие и съпругите ви, възрадвани!”		ادْخُلُوا الْجَنَّةَ أَنتُمْ وَأَزْوَاجُكُمْ تُحْبَرُونَ ﴿٧٠‎﴾
71	Обслужвани са с блюда от злато и със стакани, и има в тях, каквото душите поискат и каквото радва очите. Там ще пребивавате вечно.		يُطَافُ عَلَيْهِم بِصِحَافٍ مِّن ذَهَبٍ وَأَكْوَابٍ ۖ وَفِيهَا مَا تَشْتَهِيهِ الْأَنفُسُ وَتَلَذُّ الْأَعْيُنُ ۖ وَأَنتُمْ فِيهَا خَالِدُونَ ﴿٧١﴾
72	Това е Раят, който ви е оставен в наследство заради вашите дела!		وَتِلْكَ الْجَنَّةُ الَّتِي أُورِثْتُمُوهَا بِمَا كُنتُمْ تَعْمَلُونَ ﴿٧٢﴾
73	Има там за вас много плодове, от които ще ядете.		لَكُمْ فِيهَا فَاكِهَةٌ كَثِيرَةٌ مِّنْهَا تَأْكُلُونَ ﴿٧٣﴾
74	Престъпниците ще пребивават вечно в мъчението на Ада.		إِنَّ الْمُجْرِمِينَ فِي عَذَابِ جَهَنَّمَ خَالِدُونَ ﴿٧٤﴾
75	То не ще бъде облекчено и ще ги обземе отчаяние.		لَا يُفَتَّرُ عَنْهُمْ وَهُمْ فِيهِ مُبْلِسُونَ ﴿٧٥﴾
76	Не ги угнетихме Ние, а те себе си угнетяваха.		وَمَا ظَلَمْنَاهُمْ وَلَٰكِن كَانُوا هُمُ الظَّالِمِينَ ﴿٧٦﴾
77	И ще зоват: “О, Малик, нека твоят Господ ни унищожи!” Ще рече: “Тук ще останете!”13		وَنَادَوْا يَا مَالِكُ لِيَقْضِ عَلَيْنَا رَبُّكَ ۖ قَالَ إِنَّكُم مَّاكِثُونَ ﴿٧٧﴾
78	Донесохме ви истината, ала повечето от вас мразят истината.		لَقَدْ جِئْنَاكُم بِالْحَقِّ وَلَٰكِنَّ أَكْثَرَكُمْ لِلْحَقِّ كَارِهُونَ ﴿٧٨‎﴾
79	Нима [неверниците] нещо друго са решили? Но Ние също сме решили.		أَمْ أَبْرَمُوا أَمْرًا فَإِنَّا مُبْرِمُونَ ﴿٧٩‎﴾
80	Или смятат, че не чуваме техните тайни и скришните им беседи? Да, и Нашите пратеници [–ангели] при тях [всичко] записват.		أَمْ يَحْسَبُونَ أَنَّا لَا نَسْمَعُ سِرَّهُمْ وَنَجْوَاهُم ۚ بَلَىٰ وَرُسُلُنَا لَدَيْهِمْ يَكْتُبُونَ ﴿٨‎٠‎﴾
81	Кажи [о, Мухаммед]: “Ако Всемилостивия имаше син, Аз щях да съм първият от поклонниците.		قُلْ إِن كَانَ لِلرَّحْمَٰنِ وَلَدٌ فَأَنَا أَوَّلُ الْعَابِدِينَ ﴿٨‎١﴾
82	Всечист е Господа на небесата и на земята – Господа на Трона – от онова, което Му приписват!”		سُبْحَانَ رَبِّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ رَبِّ الْعَرْشِ عَمَّا يَصِفُونَ ﴿٨‎٢﴾
83	Остави ги да затъват и да се забавляват, додето срещнат своя Ден, който им е обещан!		فَذَرْهُمْ يَخُوضُوا وَيَلْعَبُوا حَتَّىٰ يُلَاقُوا يَوْمَهُمُ الَّذِي يُوعَدُونَ ﴿٨‎٣﴾
84	Той е Бога на небето и Бога на земята. Той е Всемъдрия, Всезнаещия.		وَهُوَ الَّذِي فِي السَّمَاءِ إِلَٰهٌ وَفِي الْأَرْضِ إِلَٰهٌ ۚ وَهُوَ الْحَكِيمُ الْعَلِيمُ ﴿٨‎٤﴾
85	Да бъде благословен Онзи, Чието е царството на небесата и на земята, и на всичко между тях! При Него е знанието за Часа и при Него ще бъдете върнати.		وَتَبَارَكَ الَّذِي لَهُ مُلْكُ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا وَعِندَهُ عِلْمُ السَّاعَةِ وَإِلَيْهِ تُرْجَعُونَ ﴿٨‎٥﴾
86	А онези, които [съдружаващите] зоват вместо Него, не могат да се застъпят, освен онези, които потвърждават истината и я знаят.		وَلَا يَمْلِكُ الَّذِينَ يَدْعُونَ مِن دُونِهِ الشَّفَاعَةَ إِلَّا مَن شَهِدَ بِالْحَقِّ وَهُمْ يَعْلَمُونَ ﴿٨‎٦﴾
87	И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: “Аллах!” Как тогава биват подлъгвани?		وَلَئِن سَأَلْتَهُم مَّنْ خَلَقَهُمْ لَيَقُولُنَّ اللَّهُ ۖ فَأَنَّىٰ يُؤْفَكُونَ ﴿٨‎٧﴾
88	И словата му: “О, Господи мой, тези са хора невярващи!...”14		وَقِيلِهِ يَا رَبِّ إِنَّ هَٰؤُلَاءِ قَوْمٌ لَّا يُؤْمِنُونَ ﴿٨‎٨‎﴾
89	Отдръпни се от тях [о, Мухаммед] и кажи: “Мир!” Те ще узнаят.		فَاصْفَحْ عَنْهُمْ وَقُلْ سَلَامٌ ۚ فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ ﴿٨‎٩‎﴾

¹ Някои неверници обявявали ангелите за дъщери на Аллах. ↑
² Щом чуели за раждането на момиче, те недоволствали. Съществувал древен езически обичай да бъдат живи погребвани новородени момичета. ↑
³ Това знамение съдържа утеха за Пратеника на Аллах, мир нему, като наред с това то изтъква, че подражателството е отдавна познато отклонение от правия път. ↑
⁴ Всеки от пророците се обръщал към своя народ по този начин, но отговорът, който в повечето случаи получавал, бил отрицание на религията и продължаване на сляпото подражателство. ↑
⁵ Словото за единобожието е останало в наследство у потомството на Ибрахим. Вярата в единия Бог не е престанала да съществува у тях. ↑
⁶ Истината е Свещеният Коран, а явният пратеник – Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. ↑
⁷ Според неверниците Коранът трябвало да бъде низпослан или на богатия меканец ал-Уалид ибн ал-Мугира, или на таифянина Уруа ас-Сакафи. Ал-Уалид казал: “След като аз съм първенец на курайшите и Уруа е най-велик измежду сакифитите, нима Коранът ще бъде изпратен на Мухаммед?” Ала пред Аллах величието не се измерва с богатство и знатен произход, а с благочестие. Всъщност Мухаммед бил от знатен род, но останал кръгъл сирак, а и не бил заможен. ↑
⁸ Когато детайлно се проучат предходните небесни религии, се разбира, че нито една от тях не съдържа призив към идолопоклонство. Всички пророци без изключение споделят вярата в единия Бог. ↑
⁹ Когато говори за дворците и за река Нил, която тече под тях, Фараонът изтъква своята мощ, богатство и великолепие, и същевремено напомня за слабостта и бедността на пророка Муса. ↑
¹⁰ При спор за Иса и майка му Мариам един съдружаващ рекъл: “Ако почитаните Иса, Мариам, Узайр и ангелите са в Ада, аз съм съгласен да бъда с тях.” При тези думи другите съдружаващи високомерно се изсмели. Знамението е низпослано по повод на това тяхно безогледно поведение. ↑
¹¹ Иса, мир нему, е велика личност, удостоена с милостта да стане пророк. Чрез него на израилтяните бил даден пример за Божията сила, способна да сътворява без наличие на баща. ↑
¹² Появата на Иса е знак за настъпването на Съдния ден. ↑
¹³ Неверниците се обръщат със зов към Малик, пазача на Ада, и възжелават да умрат, защото предпочитат смъртта пред живота в страдания. Но Малик им разкрива, че няма за тях спасение. ↑
¹⁴ Това са думи, които Мухаммед, мир нему, е отправил към Аллах Всевишния в израз на отчаяние от тези хора. ↑