74. Ал-Мудассир

Меканска. Съдържа 56 знамения.

	Обвиващият се			المدثر
	В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!		بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ
1	О, ти, който се завиваш [в своите одежди],		يَا أَيُّهَا الْمُدَّثِّرُ ﴿١﴾
2	стани и предупреждавай,		قُمْ فَأَنذِرْ ﴿٢﴾
3	и своя Господ възвеличавай,		وَرَبَّكَ فَكَبِّرْ ﴿٣﴾
4	и дрехите си почиствай,		وَثِيَابَكَ فَطَهِّرْ ﴿٤﴾
5	и скверността отбягвай,		وَالرُّجْزَ فَاهْجُرْ ﴿٥﴾
6	и давайки, не се стреми да получиш вповече,		وَلَا تَمْنُن تَسْتَكْثِرُ ﴿٦﴾
7	и в името на своя Господ бъди търпелив!		وَلِرَبِّكَ فَاصْبِرْ ﴿٧﴾
8	И когато се протръби с Рога,		فَإِذَا نُقِرَ فِي النَّاقُورِ ﴿٨‎﴾
9	тогава този Ден ще е тежък Ден,		فَذَٰلِكَ يَوْمَئِذٍ يَوْمٌ عَسِيرٌ ﴿٩‎﴾
10	за неверниците – нелек.		عَلَى الْكَافِرِينَ غَيْرُ يَسِيرٍ ﴿١٠‎﴾
11	Остави на Мен онзи, когото сътворих самотен		ذَرْنِي وَمَنْ خَلَقْتُ وَحِيدًا ﴿١١﴾
12	и комуто отредих голямо богатство,		وَجَعَلْتُ لَهُ مَالًا مَّمْدُودًا ﴿١٢﴾
13	и синове до него,		وَبَنِينَ شُهُودًا ﴿١٣﴾
14	и всичко му улесних!1		وَمَهَّدتُّ لَهُ تَمْهِيدًا ﴿١٤﴾
15	А после той ламти да му надбавя.		ثُمَّ يَطْمَعُ أَنْ أَزِيدَ ﴿١٥﴾
16	Ала не! Пред Нашите знамения той упорства.		كَلَّا ۖ إِنَّهُ كَانَ لِآيَاتِنَا عَنِيدًا ﴿١٦﴾
17	Ще го подложа на непоносимо мъчение.		سَأُرْهِقُهُ صَعُودًا ﴿١٧﴾
18	Размисли той и прецени,		إِنَّهُ فَكَّرَ وَقَدَّرَ ﴿١٨‎﴾
19	и – проклет да е! – как прецени!		فَقُتِلَ كَيْفَ قَدَّرَ ﴿١٩‎﴾
20	И пак – проклет да е! – как прецени!		ثُمَّ قُتِلَ كَيْفَ قَدَّرَ ﴿٢٠‎﴾
21	После погледна.		ثُمَّ نَظَرَ ﴿٢١﴾
22	После се намръщи и навъси.		ثُمَّ عَبَسَ وَبَسَرَ ﴿٢٢﴾
23	После се отвърна и се възгордя.		ثُمَّ أَدْبَرَ وَاسْتَكْبَرَ ﴿٢٣﴾
24	И рече: “Това е само разпространена магия.		فَقَالَ إِنْ هَٰذَا إِلَّا سِحْرٌ يُؤْثَرُ ﴿٢٤﴾
25	Това е само хорска реч.”2		إِنْ هَٰذَا إِلَّا قَوْلُ الْبَشَرِ ﴿٢٥﴾
26	Ще го пека Аз в Преизподнята.		سَأُصْلِيهِ سَقَرَ ﴿٢٦﴾
27	И откъде да знаеш ти какво е Преизподнята? –		وَمَا أَدْرَاكَ مَا سَقَرُ ﴿٢٧﴾
28	Тя нищо не оставя и не пощадява –		لَا تُبْقِي وَلَا تَذَرُ ﴿٢٨‎﴾
29	обгаря кожата.		لَوَّاحَةٌ لِّلْبَشَرِ ﴿٢٩‎﴾
30	Пазят я деветнайсет [ангели].		عَلَيْهَا تِسْعَةَ عَشَرَ ﴿٣٠‎﴾
31	И сторихме пазители на Огъня да бъдат само ангели, и сторихме броя им единствено за изпитание на неверниците, за да се убедят дарените с Писанието и да се усили вярата на повярвалите, и да не се съмняват дарените с Писанието и вярващите, и за да кажат онези, в чиито сърца има болест, и неверниците: “Какво цели Аллах с този пример?” Така Аллах оставя в заблуда когото пожелае и напътва Той когото пожелае. И никой освен Него не знае войнствата на твоя Господ. А този [Огън] е само напомняне за хората.		وَمَا جَعَلْنَا أَصْحَابَ النَّارِ إِلَّا مَلَائِكَةً ۙ وَمَا جَعَلْنَا عِدَّتَهُمْ إِلَّا فِتْنَةً لِّلَّذِينَ كَفَرُوا لِيَسْتَيْقِنَ الَّذِينَ أُوتُوا الْكِتَابَ وَيَزْدَادَ الَّذِينَ آمَنُوا إِيمَانًا ۙ وَلَا يَرْتَابَ الَّذِينَ أُوتُوا الْكِتَابَ وَالْمُؤْمِنُونَ ۙ وَلِيَقُولَ الَّذِينَ فِي قُلُوبِهِم مَّرَضٌ وَالْكَافِرُونَ مَاذَا أَرَادَ اللَّهُ بِهَٰذَا مَثَلًا ۚ كَذَٰلِكَ يُضِلُّ اللَّهُ مَن يَشَاءُ وَيَهْدِي مَن يَشَاءُ ۚ وَمَا يَعْلَمُ جُنُودَ رَبِّكَ إِلَّا هُوَ ۚ وَمَا هِيَ إِلَّا ذِكْرَىٰ لِلْبَشَرِ ﴿٣١﴾
32	Ала не! Кълна се в луната		كَلَّا وَالْقَمَرِ ﴿٣٢﴾
33	и в нощта, когато отминава,		وَاللَّيْلِ إِذْ أَدْبَرَ ﴿٣٣﴾
34	и в утрото, когато засиява!		وَالصُّبْحِ إِذَا أَسْفَرَ ﴿٣٤﴾
35	Този [Огън] е едно от великите изпитания		إِنَّهَا لَإِحْدَى الْكُبَرِ ﴿٣٥﴾
36	предупреждение за хората,		نَذِيرًا لِّلْبَشَرِ ﴿٣٦﴾
37	за всеки от вас, който пожелае да напредва или да изостава.		لِمَن شَاءَ مِنكُمْ أَن يَتَقَدَّمَ أَوْ يَتَأَخَّرَ ﴿٣٧﴾
38	Всеки е заложник на онова, което е придобил,		كُلُّ نَفْسٍ بِمَا كَسَبَتْ رَهِينَةٌ ﴿٣٨‎﴾
39	освен получилите отдясно.		إِلَّا أَصْحَابَ الْيَمِينِ ﴿٣٩‎﴾
40	В градини те ще разпитват		فِي جَنَّاتٍ يَتَسَاءَلُونَ ﴿٤٠‎﴾
41	за престъпниците.		عَنِ الْمُجْرِمِينَ ﴿٤١﴾
42	“Какво ви отведе в Преизподнята?”		مَا سَلَكَكُمْ فِي سَقَرَ ﴿٤٢﴾
43	Ще рекат: “Ние не бяхме сред отслужващите молитвата		قَالُوا لَمْ نَكُ مِنَ الْمُصَلِّينَ ﴿٤٣﴾
44	и не хранехме нуждаещия се,		وَلَمْ نَكُ نُطْعِمُ الْمِسْكِينَ ﴿٤٤﴾
45	и затъвахме в празнословие със затъващите,		وَكُنَّا نَخُوضُ مَعَ الْخَائِضِينَ ﴿٤٥﴾
46	и взимахме за лъжа Съдния ден,		وَكُنَّا نُكَذِّبُ بِيَوْمِ الدِّينِ ﴿٤٦﴾
47	докато ни застигна смъртта.”		حَتَّىٰ أَتَانَا الْيَقِينُ ﴿٤٧﴾
48	Затова не ще им помогне ничие застъпничество.		فَمَا تَنفَعُهُمْ شَفَاعَةُ الشَّافِعِينَ ﴿٤٨‎﴾
49	Какво им е, защо се отдръпват от напомнянето,		فَمَا لَهُمْ عَنِ التَّذْكِرَةِ مُعْرِضِينَ ﴿٤٩‎﴾
50	сякаш са подплашени диви магарета,		كَأَنَّهُمْ حُمُرٌ مُّسْتَنفِرَةٌ ﴿٥٠‎﴾
51	бягащи от лъв?		فَرَّتْ مِن قَسْوَرَةٍ ﴿٥١﴾
52	И всеки от тях иска да му се даде разясняващата книга.		بَلْ يُرِيدُ كُلُّ امْرِئٍ مِّنْهُمْ أَن يُؤْتَىٰ صُحُفًا مُّنَشَّرَةً ﴿٥٢﴾
53	Ала не! Те не се страхуват от отвъдния живот.		كَلَّا ۖ بَل لَّا يَخَافُونَ الْآخِرَةَ ﴿٥٣﴾
54	Ала не! Той [– Коранът] е поучение.		كَلَّا إِنَّهُ تَذْكِرَةٌ ﴿٥٤﴾
55	И който пожелае, ще се поучи.		فَمَن شَاءَ ذَكَرَهُ ﴿٥٥﴾
56	И не се поучават, без Аллах да пожелае. Той е Достойния да се боят от Него и е Достойния да опрости.		وَمَا يَذْكُرُونَ إِلَّا أَن يَشَاءَ اللَّهُ ۚ هُوَ أَهْلُ التَّقْوَىٰ وَأَهْلُ الْمَغْفِرَةِ ﴿٥٦﴾

¹ Ал-Уалид ибн ал-Мугира, посочен като причина за низпославането на тези знамения, бил човек с изключителен авторитет сред курайшите, много богат, баща на синове, които винаги били на негово разположение, защото нямало нужда да ги праща по търговия и други дела. ↑
² Ал-Уалид ибн ал-Мугира чул Пророка да чете сура, после отишъл при съдружаващите и казал: “Кълна се, чух от Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, слово, което не прилича нито на словата на хората, нито на тези на джиновете. Много омайни, много красиви слова. Той е като дърво, обсипано с много плодове, а стволът му напояван обилно с вода. Несъмнено той ще възтържествува над всичко и никога не ще бъде победен.” Съдружаващите курайши се изплашили, че и други ще последват неговия пример и ще се отметнат от вярата си. Брат му Абу Джахл го разубедил, но ал-Уалид отказал да използва обидните прозвища “луд”, “магьосник”, “поет” и “лъжец”, с които се обръщали към Мухаммед, мир нему. Въпреки това след дълги увещания той казал: “Мухаммед е само магьосник.” ↑