89. Ал-Фаджр

Меканска. Съдържа 30 знамения.

	Зората			الفجر
	В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!		بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ
1	Кълна се в зората		وَالْفَجْرِ ﴿١﴾
2	и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж],		وَلَيَالٍ عَشْرٍ ﴿٢﴾
3	и в четното, и в нечетното,		وَالشَّفْعِ وَالْوَتْرِ ﴿٣﴾
4	и в нощта, когато отминава!		وَاللَّيْلِ إِذَا يَسْرِ ﴿٤﴾
5	Нима в това няма клетва за разумния?		هَلْ فِي ذَٰلِكَ قَسَمٌ لِّذِي حِجْرٍ ﴿٥﴾
6	Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите		أَلَمْ تَرَ كَيْفَ فَعَلَ رَبُّكَ بِعَادٍ ﴿٦﴾
7	и с [град] Ирам, имащ високи колони,		إِرَمَ ذَاتِ الْعِمَادِ ﴿٧﴾
8	подобни на които не бяха сътворени по страните,		الَّتِي لَمْ يُخْلَقْ مِثْلُهَا فِي الْبِلَادِ ﴿٨‎﴾
9	и със самудяните, които изсичаха скалите в долината,		وَثَمُودَ الَّذِينَ جَابُوا الصَّخْرَ بِالْوَادِ ﴿٩‎﴾
10	и с Фараона, владетеля на коловете, –		وَفِرْعَوْنَ ذِي الْأَوْتَادِ ﴿١٠‎﴾
11	с онези, които безчинстваха из селищата		الَّذِينَ طَغَوْا فِي الْبِلَادِ ﴿١١﴾
12	и множаха в тях развалата?		فَأَكْثَرُوا فِيهَا الْفَسَادَ ﴿١٢﴾
13	Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението.		فَصَبَّ عَلَيْهِمْ رَبُّكَ سَوْطَ عَذَابٍ ﴿١٣﴾
14	Твоят Господ надзирава.		إِنَّ رَبَّكَ لَبِالْمِرْصَادِ ﴿١٤﴾
15	И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.”		فَأَمَّا الْإِنسَانُ إِذَا مَا ابْتَلَاهُ رَبُّهُ فَأَكْرَمَهُ وَنَعَّمَهُ فَيَقُولُ رَبِّي أَكْرَمَنِ ﴿١٥﴾
16	А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.”		وَأَمَّا إِذَا مَا ابْتَلَاهُ فَقَدَرَ عَلَيْهِ رِزْقَهُ فَيَقُولُ رَبِّي أَهَانَنِ ﴿١٦﴾
17	Ала не! Вие не почитате сирака		كَلَّا ۖ بَل لَّا تُكْرِمُونَ الْيَتِيمَ ﴿١٧﴾
18	и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се,		وَلَا تَحَاضُّونَ عَلَىٰ طَعَامِ الْمِسْكِينِ ﴿١٨‎﴾
19	и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия.		وَتَأْكُلُونَ التُّرَاثَ أَكْلًا لَّمًّا ﴿١٩‎﴾
20	И обичате богатството с голяма обич.		وَتُحِبُّونَ الْمَالَ حُبًّا جَمًّا ﴿٢٠‎﴾
21	Ала не! Когато земята бъде стрита на прах1		كَلَّا إِذَا دُكَّتِ الْأَرْضُ دَكًّا دَكًّا ﴿٢١﴾
22	и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели,		وَجَاءَ رَبُّكَ وَالْمَلَكُ صَفًّا صَفًّا ﴿٢٢﴾
23	и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?		وَجِيءَ يَوْمَئِذٍ بِجَهَنَّمَ ۚ يَوْمَئِذٍ يَتَذَكَّرُ الْإِنسَانُ وَأَنَّىٰ لَهُ الذِّكْرَىٰ ﴿٢٣﴾
24	Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради своя [отвъден] живот!”		يَقُولُ يَا لَيْتَنِي قَدَّمْتُ لِحَيَاتِي ﴿٢٤﴾
25	В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва,		فَيَوْمَئِذٍ لَّا يُعَذِّبُ عَذَابَهُ أَحَدٌ ﴿٢٥﴾
26	и никой друг не ще оковава, както Той оковава.		وَلَا يُوثِقُ وَثَاقَهُ أَحَدٌ ﴿٢٦﴾
27	О, душа успокоена,		يَا أَيَّتُهَا النَّفْسُ الْمُطْمَئِنَّةُ ﴿٢٧﴾
28	завърни се при своя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!		ارْجِعِي إِلَىٰ رَبِّكِ رَاضِيَةً مَّرْضِيَّةً ﴿٢٨‎﴾
29	Влез сред Моите раби,		فَادْخُلِي فِي عِبَادِي ﴿٢٩‎﴾
30	влез в Моя Рай!		وَادْخُلِي جَنَّتِي ﴿٣٠‎﴾

¹ Земетръс ще обхване земята и в резултат на разрушенията тя ще се превърне в плоска равнина. ↑